Мъжете слязоха на тротоара и се облегнаха на колите си. Со обясни, че тримата работят за строителна фирма, специализирана в поставянето на дренажи. Тъй като нямаха документи и възложителят го знаеше, той им плащаше по двеста долара седмично в брой. Заетостта им беше по осемдесет часа на седмица. На всичкото отгоре шефът не им беше плащал дори цент от двайсет дни. Мъжете говореха слабо английски и тъй като Дейвид не можеше да повярва на историята, Со бе принуден да обобщи фактите още веднъж. Двеста долара седмично, никакво възнаграждение за допълнителен труд, без заплати от двайсет дни. И те не бяха единствените. Същата фирма бе наела и други хора от Бирма, както и цял куп мексиканци. Всички работеха незаконно, блъскаха като кучета и получаваха мизерни пари.
Дейвид си записа информацията и обеща да проучи въпроса.
Докато пътуваха към къщи, той разказа за случая на Хелън.
— След като са нелегални, имат ли право да съдят работодателя си? — попита тя.
— Там е въпросът. Утре ще разбера.
След обяда Оскар не се върна на работа. А и беше безсмислено да го прави. Имаше прекалено много грижи, за да си губи времето в кантората. Беше полупиян и трябваше да изтрезнее. Зареди на една бензиностанция, купи си голяма чаша кафе и пое на юг по магистрала И-57. Скоро излезе извън Чикаго и край пътя се заредиха безкрайни ниви.
Колко пъти бе съветвал клиентите си да подадат молба за развод? Хиляди. „Вижте, във всеки брак настъпва моментът, в който един от партньорите трябва да си тръгне. За вас този момент вече е настъпил.“ Винаги се бе чувствал толкова мъдър и самоуверен в тези ситуации. Сега се мислеше за предател. Как можеше да дава такива съвети, щом самият той не бе минал през същото?
Двамата с Пола бяха прекарали заедно трийсет нещастни години. Единственото им дете беше двайсет и шест годишната Кийли, която наскоро се бе развела и все повече заприличваше на майка си. Кийли още не бе превъзмогнала развода, най-вече защото обожаваше да се самоизмъчва. Имаше нископлатена работа и множество измислени емоционални проблеми, които лекуваше с хапчета. Основната й терапия се състоеше в безкрайното пазаруване с майка й за сметка на Оскар.
— Писна ми и от двете — заяви Оскар дръзко и силно, докато подминаваше табелата за напускане на Канкакий. — На шейсет и две години съм, в добро здраве и ще живея поне още двайсет и три. Имам право да си търся щастието, нали така?
Разбира се, че имаше право.
Но как щеше да й съобщи новината? Там беше въпросът. Какво трябваше да й каже, за да хвърли бомбата? Спомни си за свои бивши клиенти, чиито разводи бе поемал през годините. В най-екстремния случай бомбата се хвърляше, когато съпругата заварваше мъжа си с друга жена в леглото. Оскар се сещаше поне за три-четири такива истории. Ето на това му се викаше бомба! Бракът ни свърши, скъпа, намерих си друга. Но съществуваше и напълно противоположният сценарий. Веднъж Оскар бе работил върху развода на двама души, които никога не се бяха карали или говорили за раздяла. Те току-що бяха отпразнували трийсетата си годишнина и дори си бяха купили къща на някакво езеро. Веднъж съпругът се върнал от командировка и заварил дома празен. Всички дрехи на жена му били изчезнали, както и половината мебели. След като се изнесла, тя му казала, че никога не го е обичала. Скоро след това се бе омъжила за друг, а съпругът й се бе самоубил.
На Оскар не му беше трудно да провокира скандал с Пола — жена му обожаваше кавгите. Вероятно беше по-добре да обърне още няколко питиета и да се прибере вкъщи пиян. Тя щеше да побеснее заради алкохола, а той на свой ред да я обвини, че харчи неконтролируемо. Оскар смяташе да продължи да налива масло в огъня, докато и двамата не започнеха да крещят. После щеше да опакова набързо багажа си и да излезе от къщата с гръм и трясък.
Досега не бе успял да събере куража да я напусне. Беше имал десетки поводи да го направи, но вместо това всеки път отиваше в края на коридора, заключваше се в стаята за гости и прекарваше сам нощта.
Докато приближаваше Шампейн, Оскар измисли план за действие. Защо беше необходимо да й вдига скандал и да хвърля вината върху нея? Той искаше да я напусне, ето защо трябваше да се държи мъжки и да си го признае. „Нещастен съм, Пола. От години се чувствам така. Несъмнено и ти си нещастна; в противен случай нямаше да се оплакваш и да ми се караш през цялото време. Тръгвам си. Можеш да задържиш къщата и всичко в нея. Ще взема само дрехите си. Сбогом.“ Оскар направи обратен завой и се насочи на север.