В крайна сметка нещата се разрешиха лесно. Пола го прие съвсем нормално. Поплака малко и засипа Оскар с обиди, но когато той не се хвана на въдицата, тя се заключи в спалнята и отказа да излезе. Оскар натовари дрехите си и няколко лични вещи в колата, след което си тръгна с широка усмивка. Чувстваше облекчение и радостта му нарастваше с всяка улица, която оставяше зад гърба си.
Беше на шейсет и две, щеше да остане сам за пръв път от толкова години и да забогатее, ако можеше да вярва на Уоли (което правеше в момента). Всъщност той залагаше огромни надежди на съдружника си.
Оскар не знаеше къде отива, но реши да не прекарва нощта в апартамента на Уоли. Двамата се виждаха достатъчно често в кантората. Освен това блондинката обичаше да прекарва доста време там, а Оскар не можеше да я понася. След като кара в продължение на час, той си взе стая в един хотел близо до летище „О’Хеър“. Доближи стола до прозореца и се загледа в излитащите и кацащите самолети. Съвсем скоро самият той щеше да обикаля света — екзотични острови, Париж, Нова Зеландия — с някоя симпатична дама до себе си.
Вече се чувстваше с двайсет години по-млад.
28
На следващия ден Рошел пристигна в кантората в седем и половина — достатъчно рано, за да се наслади на сутрешното си кисело мляко и вестника единствено в компанията на Прели. Но кучето вече си играеше с друг. Мистър Финли беше там и изглеждаше доста развеселен. Рошел не можеше да си спомни кога за последно той бе идвал на работа преди нея.
— Добро утро, мис Гибсън — пропя мило Оскар. Набръчканото му лице сияеше от радост.
— Какво правите тук? — попита подозрително тя.
— Съвсем случайно съм собственик на сградата — отвърна Оскар.
— Защо сте толкова щастлив? — попита тя и остави чантата на бюрото си.
— Защото прекарах нощта в хотел. Сам.
— Може би трябва да ви се случва по-често.
— Не искате ли да знаете защо?
— Разбира се. Защо?
— Снощи напуснах Пола, мис Гибсън. Събрах си багажа, сбогувах се и излязох от къщи. Никога няма да се върна.
— Слава на Бога! — възкликна тя с ококорени очи и изумена физиономия. — Наистина ли?
— Наистина. След трийсет ужасни години най-накрая съм свободен човек. Ето защо съм толкова щастлив.
— И аз съм щастлива за вас. Поздравления.
Откакто бе постъпила във „Финли и Фиг“ преди осем години и половина, Рошел никога не се бе срещала лично с Пола Финли и доста се радваше на този факт. Според Уоли Пола отказваше да стъпи в кантората, защото смяташе, че е под достойнството й. Тя се хвалеше наляво-надясно, че съпругът й е адвокат, което само по себе си говореше за пари и власт, но тайно се чувстваше унизена от дребния мащаб на фирмата. Пола харчеше всеки цент, спечелен от Оскар, и ако не беше мистериозната сума, която тя бе получила от семейството си, двамата отдавна щяха да са се разорили. Поне в три отделни случая Пола бе настояла Оскар да уволни Рошел и той два пъти се бе опитал да го направи. И двата пъти се бе заключил в кабинета си, за да ближе раните си. Веднъж мисис Финли бе потърсила съпруга си по телефона. Рошел учтиво я бе информирала, че той е зает със свой клиент.
— Не ме интересува — бе отвърнала госпожата. — Свържете ме.
Рошел бе отказала повторно, след което я бе оставила да чака на линията. Когато отново вдигна слушалката, Пола крещеше гневно и я заплаши, че веднага ще дойде в кантората, за да й даде да се разбере. Отговорът на Рошел гласеше:
— Направете го на собствен риск. Аз живея в гетото и не се плаща толкова лесно.
Пола Финли така и не се появи, но продължи да тормози мъжа си.
Сега Рошел пристъпи напред и прегърна силно Оскар. И двамата не си спомняха кога за последно се бяха докосвали.
— Ще се почувствате като нов човек — заяви тя. — Поздравления.
— Разводът не би трябвало да е труден — каза той.
— Нали няма да ползвате услугите на Фиг?
— Напротив. Той взема малко пари. Видях името му на един талон за бинго.
Двамата избухнаха в смях, след което се впуснаха да си разменят последните клюки.
Час по-късно, по време на третото съвещание на фирмата, Оскар съобщи новината на Дейвид. Той изглеждаше леко объркан от ентусиазма, с който всички посрещаха случилото се. Никой не тъгуваше. Очевидно Пола Финли си беше създала много врагове. Оскар се чувстваше като зашеметен от мисълта, че я е напуснал.