Уоли обобщи разговорите си с Джери Алисандрос и представи нещата така, сякаш тлъстите чекове щяха да пристигнат по пощата всеки момент. Докато той бърбореше, Дейвид постепенно разбра какво се крие зад развода. Отърви се от съпругата възможно най-бързо, преди да завалят големите пачки. Какъвто и да беше планът, Дейвид надушваше неприятности. Укриване на доходи, пренасочване на средства, откриване на фалшиви сметки — той почти чуваше разговора между двамата съдружници. В главата му замигаха предупредителни светлини. Трябваше да бъде нащрек.
Уоли увери колегите си, че е необходимо да натиснат газта, да подредят досиетата, да намерят нови случаи и да оставят всичко друго настрана. Алисандрос бе обещал да осигури кардиолозите и другите медицински експерти и да организира нещата така, че да подготви клиентите за предстоящото извънсъдебно споразумение. Всеки сегашен случай щеше да им донесе сериозни суми, а всеки потенциален криеше още по-големи печалби.
Оскар седеше и се хилеше. Рошел слушаше съсредоточено. Дейвид се вълнуваше от новините, но ги приемаше с известна предпазливост. Уоли обичаше да преувеличава и Дейвид се бе научил да не вярва изцяло на думите му. Но дори и половината от тях да бяха верни, ги очакваше чудесно възнаграждение.
Спестяванията, с които разполагаше семейство Зинк, бяха паднали под сто хиляди долара. Въпреки че се стараеше да не се тревожи, Дейвид все повече мислеше за пари. Беше платил на Сандрони седем хиляди и петстотин долара, и то за разследване, което най-вероятно нямаше да стигне до процес. Двамата с Хелън отделяха по триста долара на месец за Туя и се надяваха, че ще могат да го правят още дълго време. Те не се бяха поколебали да вземат подобно решение, но реалността започваше да ги притиска. Месечните доходи на Дейвид растяха, но едва ли някога щяха да достигнат сумата, която бе получавал в „Роган“. Не можеше дори да става дума за сравнение. След раждането на детето щяха да са им нужни поне сто двайсет и пет хиляди годишно, за да живеят нормално. „Крейокс“ навярно щеше да оправи нещата, но Дейвид още не бе обсъдил своя дял с двамата съдружници.
Третото съвещание приключи внезапно, когато една доста едра жена, облечена с анцуг и джапанки, връхлетя през входната врата и настоя да говори с адвокат за „Крейокс“. Вземаше лекарството от две години, усещаше как сърцето й отслабва все повече и беше готова да осъди компанията на мига. Оскар и Дейвид изчезнаха. Уоли я посрещна с усмивка и заяви:
— Е, определено сте дошли на правилното място.
Семейството на сенатор Максуел нае адвокат от Бойси на име Фрейзър Гант, най-добрия юрист в една недотам успешна фирма, която се занимаваше предимно с пътни злополуки и случаи на лекарска небрежност. Бойси не се славеше с гръмки присъди. Там рядко се вземаха либералните решения, типични за Флорида, Тексас, Ню Йорк и Калифорния. В Айдахо не се гледаше с добро око на колективните искове, а съдебните заседатели бяха доста консервативни. Гант обаче смяташе, че разполага с обещаващ случай и ще успее да извоюва присъда. Той определено беше надежден професионалист и в момента държеше в ръцете си най-големия подобен иск в страната. Влиятелен политик бе паднал безжизнен на пода на Сената, като вината за смъртта му се приписваше на огромна корпорация. Това беше мечтата на всеки адвокат.
Гант настоя да се видят във Вашингтон, а не в Бойси, въпреки че Лейтън Коун нямаше претенции относно мястото на срещата. В действителност той предпочиташе всеки друг град, но не и Вашингтон, защото така Гант щеше да дойде директно в неговия кабинет. Офисът на Коун Груп се помещаваше на върха на нова луксозна десететажна сграда на Кей Стрийт — ивица асфалт, пренаселена с най-влиятелните властови брокери във Вашингтон. Коун беше платил цяло състояние на един нюйоркски дизайнер, който трябваше да създаде впечатлението за истинско богатство и престиж. Определено бе постигнал желания ефект. Клиентите изпадаха в захлас при вида на мрамора и стъклото, когато слизаха от частния асансьор. Намираха се в сърцето на властта и си плащаха прескъпо за това.
Ситуацията с Гант обаче беше различна. В случая лобистът щеше да извади парите на масата и той предпочиташе някое по-невзрачно място за тази цел. Но Гант не отстъпи. Ето защо само девет седмици след смъртта на сенатора и най-вече — поне в очите на Коун и „Варик“ — почти седем след като Агенцията по храните и лекарствата бе изтеглила „Крейокс“ от търговската мрежа, двамата се запознаха и заеха места около малката заседателна маса в далечния край на кабинета на Коун. Тъй като нямаше нужда да впечатлява посетителя, а и ненавиждаше увъртанията, Коун реши да не губи време.