— Така е.
Но Коун разполагаше с необходимите проучвания. Най-голямата присъда на Гант беше за два милиона долара, като сумата бе намалена наполовина след обжалването. Данъчната му декларация от предишната година свидетелстваше за брутни доходи под четиристотин хиляди долара — нищожна сума в сравнение с милионите, които печелеше Коун. Гант плащаше пет хиляди долара месечно за издръжка на бившата си съпруга и единайсет хиляди ипотечен заем за къща, която наскоро се бе наводнила. Делото „Максуел“ безспорно беше неговият голям шанс за пробив. Коун не беше запознат с размера на хонорара му в случай на победа, но според един източник от Бойси Гант щеше да получи двайсет и пет процента при извънсъдебно споразумение и четирийсет, ако се стигнеше до присъда.
Гант се облегна на лактите си и каза:
— И двамата знаем, че тук не става дума за вина или щети. Единственият важен въпрос в момента е каква сума са готови да платят „Варик“, за да предотвратят подаването на един огромен скандален иск. Защото, ако това се случи, тежко й и на Агенцията по храните и лекарствата. Така ли е, мистър Коун?
Коун се извини и отиде в съседната стая. Рубън Маси чакаше на телефона в кабинета си във „Варик Лабс“. Никълъс Уокър също беше до него. Използваха високоговорителя.
— Искат двайсет милиона — заяви Коун и се подготви за атаката.
Но Маси прие новината без емоции. Той вярваше в ефикасността на продуктите си и тъкмо бе изпил един „Сирийн“ — техния вариант на „щастливото хапче“.
— Браво, Коун — каза спокойно той. — Представяш се страхотно на масата за преговори, стари приятелю. Започваш с пет и стигаш чак до двайсет. Май е по-добре да се съгласим на двайсет, преди да си скочил на четирийсет. Какво, по дяволите, става там?
— Чиста алчност, Рубън. Те знаят, че са ни хванали натясно. Този мъж съвсем открито призна, че делото не е за вина или щети. Не можем да си позволим повече лоши публикации. Ето защо въпросът е колко сме готови да платим, за да няма дело „Максуел“. Толкова е просто.
— Мислех си, че разполагаш със страхотен източник, който ти е прошепнал сумата от пет милиона.
— И аз си мислех същото.
— Това не е съдебен иск, а въоръжен грабеж.
— Да, Рубън. Опасявам се, че е така.
— Лейтън, тук е Ник. Отправи ли му контрапредложение?
— Не. Бях упълномощен за пет. Ако не ми позволите изрично, не мога да се кача по-нагоре.
Уокър се усмихваше, докато говореше.
— Сега е идеалният момент да се оттеглим. Онзи тип Гант вече брои парите. Предполага, че ще гушне няколко милиона. Познавам подобна порода хора, доста са предсказуеми. Нека го изпратим в Айдахо с празни ръце. Ще се чуди откъде му е дошло. Семейството също. Коун, кажи му, че твоят лимит е пет милиона и че изпълнителният директор на компанията е извън страната. Че трябва да се срещнем и да обсъдим ситуацията, което ще отнеме няколко дни. Предупреди го обаче, че ако реши да ходи в съда, всички преговори ще отидат на вятъра.
— Няма да го направи — каза Коун. — Мисля, че си прав. Той вече брои парите.
— Идеята ми харесва — заяви Маси, — но ще е хубаво да приключим с нещата. Качи се на седем, Лейтън. И нито цент повече.
След като се върна в кабинета, Коун се отпусна на стола си и съобщи:
— Упълномощен съм да ви предложа седем. Не мога да надхвърля тази сума, а и не успях да се свържа с изпълнителния директор. Заминал е за Азия и вероятно в момента пътува в самолета.
— Седем е доста далеч от двайсет — отбеляза Гант и се намръщи.
— Забравете за двайсет. Говорих с главния юрисконсулт, който е в борда на директорите.
— Тогава ще се видим в съда — каза Гант и затвори тънкото си куфарче, което не бе използвал.
— Заплахата ви звучи доста жалко, мистър Гант. Никой съдебен заседател в страната няма да ви даде седем милиона за смъртен случай, причинен от сърдечно заболяване, което изобщо не е свързано с нашето лекарство. А и системата работи така, че делото ще започне чак след три години. Което е доста дълъг период, през който няма да видите не седем милиона, ами и цент.
Гант внезапно се изправи и заяви:
— Благодаря ви за времето, мистър Коун. Сам ще намеря изхода.
— Щом излезете от тук, мистър Гант, предложението ни за седем милиона ще се изпари. Тръгвате си с празни ръце.
Гант залитна леко, след което отново си възвърна равновесието.