Изведнъж се разнесе кучешки лай, след което отекнаха два силни изстрела. Мъжът извика и отскочи назад по стълбите, преди да падне в малка буренясала леха. Оскар стоеше над него. Над дясното коляно на нападателя се открояваше кървава рана.
— Спрете! Моля ви! — изкрещя непознатият.
Бавно и хладнокръвно Оскар го простреля и в другия крак.
Два часа по-късно Оскар, вече полуоблечен, разговаряше с двама полицаи на масата. И тримата пиеха кафе. Нападателят беше откаран в болница и трябваше да бъде опериран — краката му бяха пострадали, но не съществуваше опасност за живота му. Казваше се Джъстин Бардал и когато не си играеше на пироман и не се замесваше в престрелки, управляваше булдозер на „Сисеро Пайп“.
— Идиоти, идиоти, идиоти — повтаряше Оскар.
— Не е предполагал, че ще го хванете — засмя се единият полицай.
В същия момент двама инспектори чукаха на вратата на собственика на „Сисеро Пайп“. Очакваше го безкрайно дълъг ден.
Оскар обясни, че е в процес на развод и се оглежда за нов апартамент. Когато не спеше на хотел, ползваше канапето в кантората.
— Притежавам тази къща от двайсет и една години — каза той.
Познаваше лично единия полицай, а другия бе виждал в района. Никой от тях не се притесняваше за стрелбата. Ставаше дума за защита на частна собственост, въпреки че Оскар бе пропуснал да спомене за ненужния изстрел в другия крак на престъпника. Освен двулитровата бутилка с бензин в сака беше открито парче памучен плат, напоено с керосин, и няколко ивици картон. Представляваше модифициран коктейл „Молотов“, но не от онези, които се хвърляха. Полицаите предположиха, че картонът е трябвало да послужи за подпалка. Мъжът бе направил жалък опит за палеж, макар по принцип да не се изискваха особени умения да предизвикаш пожар.
Докато те разговаряха, пред кантората спря микробус с телевизионен екип. Оскар си сложи вратовръзка и застана пред камерите.
Няколко часа по-късно, по време на четвъртото съвещание на фирмата, Дейвид прие тежко новините, но продължи да настоява, че няма да си купи оръжие. Рошел носеше евтин пистолет в чантата си, така че трима от тях бяха въоръжени. Репортерите не спираха да звънят по телефона. Новината се разрастваше с всеки изминал миг.
— Не забравяйте — повтаряше Уоли на колегите си, — че ние сме бутикова фирма, специализирана в исковете срещу „Крейокс“. Ясно ли е?
— Да, да — намеси се Оскар. — Ами делата за трудови правонарушения?
— И това също.
Съвещанието приключи, когато един журналист почука на входната врата.
Скоро стана ясно, че този ден във „Финли и Фиг“ няма да бъде свършена никаква работа. Дейвид и Оскар дадоха интервюта за „Чикаго Трибюн“ и „Сън Таймс“. Постоянно се разменяха новини. Мистър Бардал беше излязъл от операционната и искаше да говори единствено с адвоката си. Собственикът на „Сисеро Пайп“ и двама негови надзиратели бяха арестувани и освободени под гаранция. Основният изпълнител по проекта за построяване на пречиствателната станция беше реномирана фирма от Милуоки, която обещаваше бърза и щателна проверка на случая. Обектът беше временно затворен. Никой нелегален работник не можеше да припари до него.
Най-накрая, малко преди обед, Дейвид си тръгна от кантората, като каза на Рошел, че отива в съда. Прибра се вкъщи, взе Хелън, която ставаше все по-едра, и я заведе на обяд. После я запозна с актуалните събития — смъртните заплахи, нападението на престъпника и неговите намерения, реакцията на Оскар в защита на фирмата и нарастващия интерес на пресата. Успокои я, че се намира извън опасност, и я увери, че ФБР работи по случая.
— Притеснен ли си? — попита тя.
— Не, изобщо — отвърна той, но не прозвуча убедително. — Утре обаче ще се появят някои неща в пресата.
Така и стана. „Трибюн“ и „Сън Таймс“ публикуваха големи снимки на Оскар в секциите, посветени на събитията от града. Колко често се случваше човек да прочете статия за възрастен адвокат, който нощува в кантората си и прострелва престъпник, целящ да я изгори до основи с коктейл „Молотов“? И то защото нападателят е планувал да си отмъсти, задето въпросната фирма е подала иск срещу съмнителна компания, отнасяща се неправомерно към група нелегални работници и на всичкото отгоре с връзки в престъпния свят. Журналистите представяха Оскар като безстрашен каубой от югозападната част на Чикаго. Чак на второ място отбелязваха, че той е един от водещите специалисти в колективния иск срещу „Варик Лабс“ и ужасното им лекарство „Крейокс“. В „Трибюн“ бяха отпечатали по-малък портрет на Дейвид, както и снимки на собственика на „Сисеро Пайп“ и неговите хора, докато полицаите ги отвеждаха в ареста.