В статиите се споменаваха абревиатурите на всякакви институции — ФБР, МТ, СИМК, МВС, СГИ (Служба за гражданство и имиграция), АТБ (Агенция за трудова безопасност) — и повечето имаха какво да кажат на репортерите. Обектът оставаше затворен за втори пореден ден и основният изпълнител започваше да беснее. „Финли и Фиг“ отново бяха обсадени от репортери, следователи, жертви на „Крейокс“ и повече от обичайното количество съмнителни типове. Оскар, Уоли и Рошел държаха в готовност оръжията си. Младият Дейвид продължаваше да живее в блажена наивност.
Две седмици по-късно Джъстин Бардал напусна болницата в инвалидна количка. Федералното жури бе повдигнало няколко обвинения срещу него, шефа му и още един човек от фирмата, а адвокатите им вече обсъждаха възможността за извънсъдебно споразумение. Лявата пищялна кост на Бардал беше пострадала и се нуждаеше от допълнителна операция, но лекарите очакваха пълно възстановяване след време. Бардал бе споменал пред адвокатите, шефа си и полицията, че травмата на левия му крак е била напълно излишна — Оскар бе произвел втория изстрел, след като Бардал вече бе обезвреден и не представляваше заплаха. Никой обаче не прие думите му с очакваното състрадание. Реакциите можеха да бъдат обобщени с коментара на един инспектор: „Извадил си късмет, че не ти е пръснал черепа.“
30
Джери Алисандрос най-накрая удържа на обещанието си. Беше изключително зает да организира преговорите по извънсъдебните споразумения и един негов колега обясни на Уоли, че той просто няма време да се обажда лично на десетината адвокати, ангажирани в случая. През третата седмица на август обаче Джери най-после изпрати експертите.
Името на компанията не носеше особен смисъл — Обединена диагностична група, или ОДГ, както предпочитаха да се наричат. Уоли знаеше единствено, че ОДГ представлява екип от медицински специалисти, базирани в Атланта, които обикаляха цялата страна и изследваха пациенти, очакващи някаква печалба от поредния колективен иск на Джери. Както бе инструктиран, Уоли нае площ от 1800 квадратни метра в един западнал търговски център — там, където навремето се бе намирал евтин магазин за домашни любимци. После възложи на една строителна фирма да изгради нови стени и да постави врати и се свърза със служба за почистване, която трябваше да освежи помещението. Витрините бяха покрити с кафява хартия; липсваха табели. Уоли взе под наем няколко евтини стола, маси и бюро, след което инсталира телефон и копирен апарат. Той изпращаше фактурите на един асистент от фирмата на Джери, чиято единствена задача беше да събира разходите по случаите „Крейокс“.
Когато помещението беше готово, служителите на ОДГ пристигнаха на място и се заловиха за работа. Екипът им се състоеше от трима специалисти в синьо-зелено хирургическо облекло. Всеки от тях имаше стетоскоп. Изглеждаха толкова професионално, че отначало дори Уоли ги помисли за изключително способни и квалифицирани. В действителност не бяха такива, но разполагаха с доста богат опит в изследването на потенциални ищци. Ръководителят им бе доктор Борзов — руски кардиолог натрупал цяло състояние от диагностицирането на пациенти (клиенти) за Джери Алисандрос и десетки други адвокати из страната. Доктор Борзов рядко срещаше човек с наднормено тегло, който да не страда от сериозен медицински проблем и чиято поява да не може да се отдаде на поредното лекарство, станало обект на някой шумен колективен иск. Той никога не свидетелстваше в съда — говореше с твърде силен акцент, а и професионалната му биография беше твърде кратка, — но се справяше чудесно с изследванията.
Дейвид, който де факто се занимаваше с всички (до момента) 430 клиенти, пострадали от „Крейокс“, и Уоли, който бе успял да намери тези случаи, присъстваха, когато екипът на ОДГ се залови за работа. Както бе уговорено предварително, трима клиенти пристигнаха точно в осем сутринта. Те бяха посрещнати с чаша кафе от Уоли и една симпатична лаборантка с медицинска престилка и бели гумени чехли. Бюрократичната част отне десет минути. Целта й беше най-вече да се установи, че клиентът действително е вземал „Крейокс“ повече от шест месеца. Първият от тях бе въведен в съседната стая, където екипът на ОДГ беше инсталирал свой собствен ехокардиограф. Вътре чакаха още двама специалисти. Единият обясни процедурата — „просто ще направим дигитална снимка на сърцето ви“, — а другият помогна на клиента да се качи на тежкото медицинско легло, което ОДГ разнасяше из цялата страна заедно с останалата апаратура. Докато двамата обхождаха гръдния кош с трансдюсера, доктор Борзов влезе в стаята и едва забележимо кимна на пациента. Неговото присъствие никога не вдъхваше кураж, но в действителност той нямаше истински пациенти. Носеше дълга до глезените бяла престилка, над чийто ляв джоб беше отпечатано името му, както и собствен стетоскоп, който му придаваше допълнителна тежест. Когато говореше, силният му акцент създаваше впечатлението за висока компетентност. Той огледа екрана, както винаги се намръщи и напусна стаята.