Джери се изправи бавно, като държеше в ръка малък кожен бележник.
— Господин съдия, това означава, че отиваме на съд десет месеца след подаване на иска. Доста е скоро, не мислите ли?
— Определено е така, мистър Алисандрос. Обикновено чакам единайсет месеца. Не обичам делата ми да се застояват. Къде е проблемът?
— Няма проблем, господин съдия. Просто се нуждаем от още време за подготовка. Нищо повече.
— Глупости! Вече почти финализирахме предварителната фаза. Вие разполагате с експерти. Ответникът също. Бог знае, че и двете страни разполагате с достатъчно юристи. До седемнайсети октомври остават шейсет и осем дни. Подобен срок би трябвало да е съвсем приемлив за адвокат с вашата репутация, мистър Алисандрос.
Какъв спектакъл, помисли си Уоли. Този случай, както и всички други, щяха да приключат със споразумение до месец.
— Какво ще кажете от името на ответника, мисис Карос? — попита Сийрайт.
— Имаме известни притеснения, ваша чест — отвърна тя. — Но ще успеем да се справим.
— Чудесно. Насрочвам делото „Клопек срещу Варик Лабс“ за седемнайсети октомври. Освен ако не се случи някаква катастрофа, не се предвиждат каквито и да е закъснения или отлагания. Дори не си правете труда да се пазарите. — Той удари с чукчето по масата и добави: — Закривам заседанието. Благодаря ви.
31
Новината за насроченото дело заля финансовата преса и интернет. Историята се представяше от различни гледни точки, но според преобладаващото становище „Варик“ бяха принудени да се изправят пред федералния съд, където щяха да поемат отговорност за множеството си грехове. Рубън Маси не се интересуваше от начина, по който случилото се представяше в медиите, нито от общественото мнение. За него беше важно да създаде сред адвокатските среди впечатлението, че ръководството на компанията е шокирано и уплашено. Той познаваше добре начина им на мислене.
Три дни след изслушването в Чикаго Никълъс Уокър позвъни на Джери Алисандрос и му предложи тайна среща между компанията и най-големите адвокатски фирми, които се занимаваха с „Крейокс“. Целта беше започването на незабавни преговори. Алисандрос прие възторжено идеята и обеща да пази мълчание. От двайсетгодишния си опит с подобни адвокати Никълъс знаеше, че срещата няма да бъде тайна, тъй като все някой от тях щеше да се изпусне пред пресата.
На следващия ден в „Уолстрийт Джърнъл“ излезе кратка статия, в която се съобщаваше, че „Симбол“ — основната застрахователна фирма на „Варик“ — е била информирана от фармацевтичната компания относно активирането на резервния й фонд. Като цитираше анонимен източник, вестникът предполагаше, че единствената причина за подобно решение е изглаждането на „бъркотията с «Крейокс».“ Постепенно изтече още информация и блогърите съвсем скоро обявиха поредната победа за потребителите.
Тъй като всеки уважаващ себе си адвокат притежаваше частен самолет, дестинацията не се оказа проблем. Ню Йорк беше безлюден през август и Никълъс Уокър успя да наеме огромна заседателна зала на четирийсетия етаж в един полупразен хотел в центъра. Повечето юристи бяха избягали от непоносимата жега, но никой от тях не отхвърли поканата. Едно обещаващо споразумение беше далеч по-важно от краткия им отпуск. На срещата, която се състоя осем дни след като съдия Сийрайт бе насрочил началото на делото, се събраха шестте членове на Специализираната комисия и още трийсет адвокати. Всеки от тях разполагаше с хиляди случаи на пострадали от „Крейокс“. По-дребните риби, сред които се нареждаше и Уоли Фиг, дори не знаеха за срещата.
Едри млади мъже в тъмни костюми пазеха вратата на заседателната зала и проверяваха документите на участниците. След първата кратка закуска Никълъс Уокър поздрави присъстващите, сякаш всички работеха в търговския отдел на една и съща фирма. Той дори се осмели да се пошегува и предизвика няколко усмивки, но под повърхността се усещаше напрежение. Очакваше се отприщването на мощна лавина от пари, а адвокатите в залата бяха опитни скандалджии, готови да влязат в безмилостна битка.
До момента разполагаха с хиляда и сто смъртни случая. Или с други думи, с хиляда и сто случая, в които наследниците на починалите твърдяха, че смъртта им е била предизвикана от „Крейокс“. Медицинските доказателства не бяха съвсем еднозначни, но може би щяха да се окажат достатъчни, за да бъдат внесени в съдебната зала. Като следваха пъкления си план, Никълъс Уокър и Джуди Бек решиха да не губят време в дискусии относно вината. Подобно на противниците си, те приемаха, че лекарството е причина за смъртта на хиляда и сто души, както и за разболяването на още хиляди пациенти.