Кати Хопкинс
Звездно дете
Първа глава
Момиче на зодиака
Списък със задачи на Тиби:
Да погледна в компютъра хороскопа си за този месец (май).
Да си напиша домашните.
Да приготвя дрехите си за училите.
Да напазарувам хранителни продукти по интернет.
Да оставя списък със задачи на г-жа Уотсън, икономката.
Да се упражнявам на ледената пързалка.
— О, божичко! — извиках на черния ни котарак Козмо, който ми отправи сънен поглед от леглото. — Това е фантастично.
Седях на бюрото си и отново погледнах в монитора, за да се уверя, че не сънувам. Бях отворила уебсайта на татко: www.battyestars.org. Баща ми се казва Бенджамин Бати и е прочут астролог. Той води седмична рубрика във вестник „Сънди Стейт“, както и месечна рубрика в лъскавото дизайнерско списание „Дивайн Дивас“. Освен това се появява по телевизията всеки петък в предаването „Добро утро, Великобритания“, където прави астрологични прогнози за уикенда и всеки месец обсъжда хороскопа на избрана известна личност. Нямах търпение да му споделя новината. Станах и се втурнах към стълбите.
— Тате! Татеее!
— Какво има, фъстъче? — обади се татко някъде от първия етаж.
— Мисля, че този месец ще съм аз.
— Нали ти казах, че има такава вероятност? Ела долу да проверим отново в компютъра и да видим какво предстои.
Спрях се за миг пред огледалото в дъното на коридора. Оттам ме гледаше дребно, тринайсетгодишно момиче с кафяви очи, кожа с цвят на кафе и сплетена на малки плитки коса. Днес ще е твоят ден — съобщих на отражението си, след което заслизах по стълбите, прескачайки по две стъпала наведнъж, и затрополих по дървения под към баща ми. Това беше най-хубавото нещо, което можеше да се случи на някого, и се случваше тъкмо на мен. На мен. Тиби Бати.
Току-що го бях разбрала от хороскопа си. Планетите се подреждат по подобен начин само веднъж в живота на човек, а някои хора пък въобще нямат този късмет. Почувствах се толкова щастлива, че ми идваше да направя циганско колело от радост. Почти винаги вълнуващите преживявания ощастливяваха някого другиго от семейството ми. Докато всички те със задоволство разказваха за изключителния си живот и винаги бяха център на внимание, аз обикновено оставах на заден план — малката госпожица Скучна, на която нищо никога не се случваше.
Мама също е известна. Не бе такава, когато с по-голямата ми сестра Пат бяхме малки. Тогава си беше най-обикновена домакиня, но преди около пет години се записа да учи бизнес в Свободния университет и откри, че притежава талант за печелене на пари. Отслабна с двайсет килограма, удължи си косата с изкуствени кичури, така че от къса и къдрава я направи права и дълга до раменете, след което обнови изцяло и гардероба си. С всичко това сякаш заявяваше на света: „Пазете се, аз съм Естела Бати — бизнес дама от висша класа — и не си поплювам!“
Според татко поведението й се дължи на това, че е Овен, а Овните се управляват от Марс, която пък е планетата на войната! Вярно е — не можеш да излезеш на глава с мама, щом си науми нещо! Сега лично управлява фирмата си „Бати Ентърпрайзис“, която се занимава с абсолютно всичко, свързано с астрологията в различните й аспекти. Продава всякакви неща — каквото ви хрумне: зодиакални чаши, тениски, медальони, пръстени, книги, карти, ключодържатели, както и лични хороскопи, изготвени от баща ми. Той винаги е бил известен, но тъкмо мама го направи богат и известен. Като взе да трупа солидни пачки, си купихме по-голяма къща, която тя нарече Вила Зодиак. Намира се близо до Осбъри — село, построено върху свещена земя. Легендата разказва, че мястото е било дом на древните богове, подобно на връх Олимп в Гърция. Всяка стая бе обзаведена по определен астрологически мотив. Например банята беше посветена на зодия Риби — воден знак, управляван от планетата Нептун. Нептун е известен като владетеля на моретата, така че банята беше отвсякъде в морски стил. Боядисана бе в синьо и зелено, с картини на риби и русалки, с фриз от раковини по горния край на стените. Същинска прелест. Интериорът на цялата къща бе изпълнен в този дух. Най-добрата ми приятелка Рейчъл си умираше да идва вкъщи и да разглежда стаите. Казваше, че се чувства така, все едно се разхожда из художествена галерия.
Замалко да се сблъскам с Пат, която излизаше от кухнята с чаша сок в ръка.
— Хей, по-полека! Да не те гони някой? — измърмори тя.
— Май ще съм Момичето на зодиака този месец! Не е ли страхотно?