Изведнъж Ясмин махна слушалките и се обърна към мен:
— И що за стая е това? — попита и се заоглежда. — Ненормална работа.
Стаята ми беше на тема Венера. С мама решихме, че тъй като Венера е богинята на любовта и красотата, това трябва да е най-красивото помещение в къщата. Венера е втората най-близка до Слънцето планета и след Луната е най-яркият обект в нощното небе. Известна е още като звездата с името Зорница или Вечерница (макар че е планета!), затова прецених, че ще е естествено обзавеждането да е в звезден стил. Боядисахме стените в бяло, а горния им край украсих със звезди. Лампата в средата на тавана представляваше сребърна звезда, покривките на леглата бяха бели, а възглавничките — сребристи. Всичко изглеждаше чисто и спретнато и ми харесваше.
На стената между двете легла имаше стенопис, направен от леля Франсел (тя е художникът в семейството и много от картините вкъщи са нейни, включително някои в кабинета на татко — и разбира се, работи в „Бати Ентърпрайзис“, където прави проекти за картички и плакати). Стенописът изобразяваше богинята Венера с дълга коса, увиваща се около тялото й. Всъщност беше копие на една картина от италианския художник Сандро Ботичели. Казваше се „Раждането на Венера“. Нямах търпение да я покажа на истинската Венера, когато се появи, което, според съобщението на Херми от предишната вечер, беше вероятно да се случи през следващите два дни. Освен Венера, той бе споменал и Луната. Предупреждаваше и за някакъв конфликт, но това се очакваше, като се има предвид появата на Ясмин и сърдитата й физиономия. Много се надявах Луната и Венера да се появят в човешки облик като Херми. Щеше да е върхът.
— Ама че безвкусица — заяви Ясмин, имайки предвид стенописа. Стана от леглото и вдигна навит на руло плакат от нещата си на пода. — Всъщност, понеже част от рисунката е в моята част от стаята, ще закача това отгоре. — Разви плаката, на който се показаха големи червени устни с изплезен език; отдолу пишеше: „Хората са противни“. Тя го закачи с кабарче на стената.
— Недей! — изстенах. — Изглежда ужасно там. Моля те! Бъди разумна. Закрива творбата на леля Франсел.
Ясмин сви рамене.
— Дреме ми — отвърна. — Майка ти каза да си поделяме нещата и да се държим мило една с друга, нали? Преминавам през житейска криза, така че трябва да си по-внимателна с мен. Ясно?
Хвана ме натясно.
— Ясно, но… не виждаш ли, че не е в тон с останалата част от стаята?
Братовчедка ми се разсмя.
— Откога си кралицата на интериорния дизайн? Майка ти каза да се чувствам като у дома си и точно това правя. Да й се оплача ли, че си негостоприемна?
— Не, разбира се, че не. — Може би наистина съм малко негостоприемна — помислих си и реших да се държа по-мило. И на мен нямаше да ми е приятно, ако родителите ми се разделяха и трябваше да напусна дома си и да заживея с друго семейство. — Съжалявам. Остави плаката си, щом искаш.
Тя се усмихна. Според мен чудесно знаеше, че няма на кого да се опра в тази ситуация. Тогава си спомних. Та аз бях Момиче на зодиака. Планетите бяха на мое разположение да ми помагат през специалния ми месец. Може би Херми ми беше оставил съобщение за подкрепа или съвет как да се справя с новата си съквартирантка. Отидох до бюрото си (което беше останало на моя територия) и извадих зодиакалния си телефон от чекмеджето.
Ясмин моментално се надигна.
— Какво е това?
— Ами телефон.
— Виждам. Откъде го имаш?
— О, ами… Подарък ми е. Специално за зодията ми.
— Готин е — кимна. — Майка ти може ли да уреди и мен с такъв?
— Съмнявам се — рекох. — Понеже не си Дева като мен, в този цвят и с този камък няма да подхожда на зодията ти. Ти си Близнаци, така че…
— Глупости на търкалета — прекъсна ме Ясмин. — Обаче телефонът е як. Дай да го погледна.
Подадох й го, тя натисна няколко бутона и го обърна.
— Изглежда, не работи.
— Преди си работеше — притесних се и се замолих да не е натиснала нещо, което не трябва, и да го е повредила.
Подхвърли го към мен.
— За нищо не става, щом не работи — заяви тя, след което извади малки тонколони от купчината си на пода. Включи плейъра си към тях и стаята буквално се затресе от неистов джангър. Облегна се на леглото и се ухили самодоволно. — Супер музичка, а?