— Три седмици! Но как е възможно? Не е за вярване. Искам да кажа… изобщо ще го видя ли пак? — развилнях се аз.
— Може би да, може би не — сви рамене капитан Джон. — При ретрограден Меркурий няма нищо сигурно.
Изгледах го недоволно. Повече от всичко исках да остана насаме с татко, за да обсъдим хороскопа ми и да решим как най-добре да оползотворя времето си.
— Ъъъ… тате…
Баща ми отпи от бирата си.
— Просто се остави на течението, скъпа — посъветва ме той и отново насочи вниманието си към госта. — Остави се на течението и всичко ще се нареди. Междувременно, с капитана имаме още доста въпроси за обсъждане, така че бъди добро дете и ни остави, става ли?
— Добър съвет — да се носиш по течението — обади се и капитанът. — И, Тиби, вярвай в мечтите си.
Пфу — изпъшках наум и излязох от стаята. — Да се оставя на течението? Ха! Какво разбира той? Не мога да се „понеса“ дори към стаята си, колкото и да ми се иска, понеже съквартирантката ми от ада е решила да си прави дискотека. Ритнах стената разярено.
— Ооох! — извиках от болката в пръстите на крака си. Тръгнах нагоре по стълбите и се ослушах. Музиката на Ясмин все още гърмеше. Качих се до таванската стая на Пат. Може би щеше да ме пусне да постоя при нея и да почета. Но вратата беше заключена. Почуках.
— Изчезвай! — дочух гласа й отвътре.
— Моля те! — простенах. — Няма да ти се пречкам.
— Имаш си стая.
— Вече нямам. Ясмин я превзе.
— Тогава върви при мама. Имам работа.
Въздъхнах тежко и заслизах към спалнята на мама и татко, която беше стаята на Водолея. Щом отворих вратата, видях, че завесите от сребристо кадифе са дръпнати и единствената светлина идваше от свещ с аромат на лавандула върху тоалетката на мама. Чуваше се приглушена музика в стил ню ейдж и обстановката беше приятна и спокойна. Стените бяха боядисани в електриково синьо. С мама бяхме украсили ъглите, както в моята стая, но не със звезди, а със сребристи светкавици. Те символизираха енергията на управляващата планета на Водолей, Уран, за когото се казва, че винаги поразява като гръм от ясно небе. Мама лежеше на леглото по халат и изглеждаше като излязла от филм на ужасите. Косата й бе хваната с ластик, лицето й беше покрито със слой от нещо бяло, а върху очите й имаше парченца краставица.
— Мамо… — прошепнах.
— Ъф. Ой е ам?
— Тиби.
— Ъф, иам аскъ — рече през зъби. Разбрах — има маска. Не обичаше да говори в такива моменти, за да не се напука маската.
— Може ли да остана при теб за малко?
— Ъъъ — рече и поклати красноречиво глава. Мама се отнасяше много сериозно към времето си за релаксация.
Не ме искат горе. Не ме искат долу. Не ме искат в собствената ми стая — рекох си, като се запътих към кухнята. Навън валеше като из ведро, така че нямаше как да избягам на двора. „Остави се на течението“, каза татко. Какво ти течение? Аз съм единственият човек, който наистина разбира какво е нужно, за да се поддържат нещата в течение. Аз и никой друг — размишлявах, докато вървях към мокрото помещение зад кухнята, за да разпределя прането на купчини според цвета, за да е готово за госпожа Уотсън, която щеше да дойде на другата сутрин. Ако това семейство се носеше по течението, нямаше да има нито храна, нито чисти дрехи. Къщата щеше да е кочина, ако не съм аз да организирам нещата!
Над сушилнята беше закрепена една от схемите на мама, на която бяха изредени зодиите, заедно със символите, чрез които се изобразяват.
Овен: овен.
Телец: бик.
Близнаци: близнаци.
Рак: рак.
Лъв: лъв.
Дева: девица.
Везни: везни.
Скорпион: скорпион.
Стрелец: стрелец.
Козирог: козел.
Водолей: носач на вода.
Риби: две риби.
Беше хубав плакат, илюстрациите към всяка зодия бяха нарисувани от леля Франсел, но аз му се изплезих — бях сърдита. Да си част от зодиакално семейство в зодиакална къща и да си Момиче на зодиака изобщо не беше забавно!
В една от астрологичните книги на татко пишеше:
„Терминът ретрограден в астрологията означава «видимо движение назад на планета през зодиака». Всички планети, с изключение на Слънцето и Луната, имат своите ретроградни фази, но Меркурий е най-известен в това отношение, защото влияе на комуникацията.