Сякаш описваше моето състояние в момента! Бедната Селена! — помислих си, а на глас добавих:
— Напълно те разбирам.
— Наистина ли? Но как би могла? Ти си Момиче на зодиака и цялото ти семейство е толкова известно.
— Именно — отбелязах. — Но също като теб — без тяхната светлина аз съм нищо. На вашето внимание — госпожица Невзрачна!
Селена ме погледна.
— Ти? Никога. Я се погледни само! Толкова си красива, като карамелено ангелче, и с най-сладката прическа. Как си я правиш?
Почувствах как ме обля топлина. Това бяха най-милите думи, които бях чувала скоро.
— Леля ми я сплита така — обясних. — Прическата се нарича „житни класове“, понеже плитките се сплитат по главата, плътно една до друга и приличат на житни класове.
— Наистина така изглеждат — съгласи се Селена и огледа главата ми. — Може да извиеш краищата на някои от плитките нагоре под различен ъгъл и да вплетеш в тях панделки или цветни вълнени конци. Виждала съм някои момичета да го правят и им стои страхотно.
— Предпочитам по-изчистения вид — заявих.
Селена пак помръкна и въздъхна тежко.
— Извинявай. Май не знам много за прическите и красотата. Това е царството на Неса.
Отново се умълчахме, ако не се брои подсмърчането й от време на време. Мъчех се да измисля да кажа нещо, от което щеше да се почувства по-добре — както тя ме бе накарала да се почувствам, когато ме нарече хубава и сладка.
— Ъъъм… Селена, нали знаеш как Луната обикаля Земята?
— Да, разбира се, прави една обиколка за двайсет и девет денонощия и половина.
— Точно така — оттам произхожда и „месец“. От месечина. Месечината е Луната. Кои други планети могат да се похвалят, че има думи, съдържащи тяхното име? А „месец“ не е каква да е дума — използва се постоянно в речта… — започнах аз и всичко, което някога бях чела за Луната в татковите книги, изникна в съзнанието ми. Част от информацията я бях учила наизуст за една училищна сбирка. — Повечето древни цивилизации са измервали времето чрез лунния цикъл. Всички еврейски, ислямски и китайски календари са лунарни. Всъщност фазата новолуние се смята за начало на всеки календарен месец, както и за начало на лунния цикъл.
Селена се усмихна и доби по-бодър вид.
— Ама ти си била и умничка значи?
И аз се ободрих. Повечето хора се отегчаваха до смърт, щом почнех да им разказвам за неща, които съм чела, но Селена очевидно ме слушаше внимателно.
— И ти далеч не си глупава — продължих. — Ти си едно от любимите ми небесни тела, защото постоянно се променяш. Минаваш през куп различни фази. Чакай да си припомня. Новолуние, първа четвърт, пълнолуние…
— Последна четвърт и отново новолуние — довърши Селена щастливо.
— Виждаш ли колко си интересна. Няма как да си скучна с всички тези промени и думите, произлизащи от името ти.
Тя се изкиска.
— Думата „месец“ не е единствената, посветена на мен. Други производни думи са „лунарен“, както и „лунатик“, което означава „луд човек“. Куку.
— О — рекох. — Мда, това те прави още по-интересна.
После се разсмя с глас.
— Лууунатичка — изрече, провлачвайки думата. — Това съм аз. Куку-руку. Лунарна лунатичка.
Раменете й се затресоха в безшумен смях. Оказа се заразно. След малко и моите рамене се разтърсиха и колкото повече се смееше тя, толкова повече се заливах и аз от смях. Отново провлачи: „Лууунатичка“, а аз й пригласях: „Лунатичка. Луууда“. Получи се като някаква шега между нас, която само ние разбираме и колкото повече я повтаряхме, толкова по-смешна ни се струваше. Селена легна назад, плъзна се надолу по стълбите и се спря на площадката на първия етаж с истеричен кикот. Плъзнах се след нея. Не можехме да спрем да се смеем. Вдигахме такъв шум, че Пат, Неса и Ясмин изскочиха от стаята ми да видят какво става.
Пат ни изгледа учудено, поклати глава и заяви:
— Пълни лунатички.
Думите й предизвикаха у нас нов пристъп на смях и скоро двете се търкаляхме по земята, а от очите ни се стичаха сълзи, докато Пат гледаше объркано и се чудеше какво толкова е казала.
Неса поклати глава и въздъхна:
— Винаги се държи така, когато има пълнолуние.