Селена й се усмихна.
— Точно затова съм интересна. Нали, Тиби?
— Правилно, луда приятелко — отвърнах и плеснахме дланите си. После Селена се покашля и се опита да застане сериозна. И аз направих същото, но след малко раменете й пак се разтърсиха, което наново ме разсмя, и двете продължихме да се превиваме от смях, докато ни заболяха коремите.
Шеста глава
Слънце и музика
Списък със задачи на Тиби:
Да пратя съобщение на Херми, отново.
Да си напиша домашните.
Да напазарувам по интернет. Да поръчам повече сокове за многобройните напоследък гости.
Да проверя запасите от шампоани и тоалетни принадлежности.
Да проверя какво точно показва хороскопът ми и какво се очаква да правят хората-планети!
В сряда вечерта заварих още един от хората-планети на гости. Този път беше Сони Олимпус, или господин О, както ми каза татко, че обичал да го наричат.
— Едър юнак — изкоментира мама, когато ми съобщи, че е в хола. Двамата с татко бяха впечатлени, както се почувствах и аз веднага щом го зърнах. Беше внушителен. Стоеше на дивана, пушеше пура и изглеждаше много красив — подобно на холивудска кинозвезда. От него струеше великолепие.
Дари ме с ослепителна усмивка.
— Ти сигурно си Тиби? Слънце в Дева?
— Да, точно така — отвърнах и се закашлях, понеже димът от пурата му дразнеше очите ми и ме задушаваше.
Господин О веднага я загаси.
— Отвратителен навик, извинявам се. Така, предполагам, че имаш типичните за Дева алергии — пшеница, млечни продукти, полени, непоносимост към цигарен дим?
— Някои, да — потвърдих и прекосих стаята, за да отворя прозореца.
— Колко неприятно. И тъй, малка госпожице, какво мога да направя за теб през зодиакалния ти месец?
— Какво, за мен ли? — изтърсих. Въпросът ме изненада, тъй като останалите хора-планети, които ни бяха навестили през седмицата, се интересуваха повече от родителите ми, отколкото от мен (с изключение на Селена). Вече бях започнала да приемам факта, че зодиакалният ми месец ще бъде провал — като нещо, за което пише в книгите, но не се случва в действителност. Обърнах се към него, след като отворих прозореца: — Ъъъ, можеш ли да ми кажеш къде е покровителят ми? Херми. Не отговаря на съобщенията ми. Подари ми специален телефон, но не мога да се свържа с него.
— Не зная къде е, но преди да мине в нелегалност, ме помоли да те навестявам, докато го няма — рече Сони с поредната искряща усмивка. — Неприятно е да имаш ретрограден Меркурий в хороскопа точно когато си Момиче на зодиака, но понякога се случва. При всеки е различно и ако планетите са се наредили по определен начин, не може да се стори кой знае какво.
Почна да ми става симпатичен.
— Мисля, че се надявах на изключение, като се има предвид, че съм Момиче на зодиака този месец. Чудех се дали от мен се очаква нещо, или дали не съм направила нещо нередно?
Сони затвори очи за момент.
— Добре. Да видим дали ще си спомня. Погледнах хороскопа ти, преди да дойда. Уран ти е подготвил изненада. Той появи ли се?
— Ури ли? Не.
Господин О вдигна рамене.
— Е, той си е своенравен. Бунтарят на зодиака, както вероятно знаеш. Обикновено прави обратното на това, което се очаква, затова винаги очаквам неочакваното, ако ме разбираш. Така, какво друго? О, да — Марс и Слънцето са в опозиция в първи дом. Работата на Марс е да носи неприятности вкъщи. Някакви неприятности при теб, хлапе?
— Нещо такова. Ъм, семейни работи — казах, поглеждайки към мама. Не ми се щеше да говоря много-много пред нея за това колко ненавиждах присъствието на Ясмин в стаята си, за да не ме помисли за егоистка. — Ъм… имам съквартирантка.
— Наложи се да приюти в стаята си братовчедка си — намеси се мама. — Родителите й се разделят и понеже и двамата са Лъвове, никой не отстъпва…
— Мога да си представя — рече с разбиране Сони.
— Така че Ясмин ще поостане — добави мама.
— О, разбирам. Значи, Тиби, обичаш стаята ти да е подредена и да се радваш на лично пространство, така ли? — попита Сони.
Кимнах.
— Татко каза, че момичетата на зодиака често са изправени пред повратен момент в живота си, затова реших, че моят повратен момент е съжителството с Ясмин. Сякаш трябва да науча нещо от това.
Мама ме погледна с гордост.
— Тиби е много умно момиче — похвали ме тя. — Доста бързо схваща нещата. Грижи се за цялото домакинство още от десетгодишна. Справя се по-добре от всички нас, взети заедно. Старае се всичко да е в пълен порядък. Нищо чудно да ръководи някоя голяма фирма, като порасне. Само почакайте и ще видите.