Опитах се да пусна скромна усмивка, но Сони въобще не изглеждаше впечатлен.
— Хммм. Излиза, че този аспект е възникнал, за да предизвика някакъв семеен проблем — продължи той. — Ще премине. Всичко преминава. А и Юпитер ще е в силна позиция при пълнолунието в края на месеца, така че това ще е добре. Но кое е основното през този месец? Труден аспект към Сатурн. В хороскопите на всички момичета на зодиака винаги има трудни аспекти към Сатурн.
— И татко каза същото. Каза още, че Сатурн е учителят — този, който ти преподава важни уроци в живота, когато присъства в хороскопа ти. Чудех се дали не е свързано с братовчедка ми. Много мислих по въпроса. Бях против идването й в началото и присъствието й все още не ми се нрави особено, но сметнах, че може би това е проблемът. Трябва да се науча да преодолявам егоизма си.
— Не. Не е в това проблемът — отсече Сони.
— Но защо не?
— Нещата никога не са толкова прости при Сатурн. Току-що ти ми каза точно как би трябвало да постъпиш в тази ситуация. Разбрала си ситуацията, извлякла си поуката. Но урокът, който трябва да научиш от Сатурн, е по-сложен, по-дълбок.
— Какъв може да е този урок? Доктор Кронос беше тук онзи ден, но почти не говори с мен. Ще ми помогнеш ли?
Сони отново грейна.
— Може би да, може би не. Виждаш ли, месецът на Момичето на зодиака винаги преминава така, както тя си го направи. Не можеш да имаш определени очаквания, понеже при всеки е различно. А сега, какво ще кажеш да пуснем малко музика, да събуем обувките си, да се настаним удобно и да се отпуснем?
Да си събуем обувките? Да се отпуснем? Този с всичкия си ли е? — запитах се наум. Не беше време за това. Тъкмо се бях върнала от училище и имах да изпълнявам цял списък със задачи.
— Не мога. Имам домашни и…
— Ще ги напишеш по-късно — предложи мама, събу обувките си и свенливо погледна Сони.
Той стана, също се събу, извади компактдиск от джоба си и го пъхна в CD плейъра.
— Да послушаме малко лятна електронна музика. Идеално пасва на тази дъждовна вечер. Специално съм я избрал — от любимите ми изпълнители — обясни той. — Така, да пуснем щорите. Запалете свещ, госпожо Бати, ако желаете, и нека всички се отпуснем и да се насладим на присъствието си в тази чудесна стая.
Холът ни беше посветен на Скорпиона. Наричах го готическата стая, защото бе боядисана в кървавочервено, с призрачни картини на тъмни ангели и гарвани по стената и огромни сребърни свещници над камината — много драматично. Не беше любимото ми помещение в къщата, отчасти защото от картините ме побиваха тръпки, но и защото тежките кадифени завеси събираха много прах и винаги, когато ги почиствах, ми се изостряше алергията. Мама запали свещ.
— Добре, нека всички да легнем на пода — предложи Сони.
— Може ли да ме извините? — попитах. — Наистина съм заета, имам куп домашни и…
— Тиби е отличничка — вметна мама. — Никога не се налага да й напомняме за домашните, както на другата ни дъщеря.
— Наистина ли? Е, дори отличниците понякога се нуждаят от почивка. Как си почиваш, хлапе?
— Амиии… играя на компютъра. Не знам. Решавам кръстословици понякога. Обичам да правя нещо. Така си почивам.
— Добреее — отбеляза Сони. — Да, хубаво. Добре е да се върши нещо. Отлично, но трябва да откриеш равновесието. Нали разбираш: светлина и мрак, ин и ян, сладко и горчиво. Затова — хайде, събувай се и лягай.
Мама ме подкани с многозначителен поглед да направя каквото ми се казва, така че събух обувките си и легнах на пода.
— Пусни диска, приятелко Естела — нареди Сони и се излегна на килима. — Едно, две, три, да се насладим на мига с тази прекрасна музика.
В този момент стаята се изпълни със звуците на стотици цигулки. Затворих очи и се заслушах.
Никога не съм правила нещо подобно — заразсъждавах. — Рейчъл няма да повярва. Слушала съм подобна музика, но само когато е вървяла за фон. Ох, засърбя ме кракът. — Изправих се, почесах левия си крак и пак легнах. — Дали мама и Сони са със затворени очи? — Не се стърпях и надникнах. Да, и двамата изглеждаха много спокойни. — Добре, затварям очи. Хайде, Тиби, отпусни се. Чудя се колко време ще ми трябва за домашната по френски. А и проекта по история трябва да правя. И сигурно пак ще се наложи да ида на пързалката, макар че едва ли някога ще се науча да карам кънки. Ох, сега пък главата ме засърбя. — Почесах се по челото.