Рейчъл посочи към един рибен ресторант.
— Този трябва да работи. Да влезем. Направо умирам от глад.
— Дори не си прави труда — въздъхнах, щом видях името на ресторанта — „Посейдон“. — Посейдон е другото име на Нептун. А той сигурно пие бира с баща ми в момента. — Бях права. Отново беше ЗАТВОРЕНО. — Явно повечето киснат вкъщи и през деня — обядват или играят карти.
— Звучиш разстроена, Тиби — забеляза Рейчъл и ме прегърна през раменете. — Ела, ще те почерпя шоколадови бонбони за повдигане на духа.
Помъчих се да се усмихна, но тя имаше право. Бях разстроена. Колкото и да се сдържах, все повече се ядосвах на факта, че всички други по света се забавляваха по време на зодиакалния ми месец, с изключение на мен.
Рейчъл купи бонбони за мен и чипс за нея (аз не мога да го ям, защото съм алергична към съставката мононатриев глутамат, която прибавят в него). После се разходихме нагоре-надолу по улицата няколко пъти и погледнахме през всички витрини. Нямаше следа нито от Херми, нито от останалите хора-планети. Дори попитах няколко човека по другите заведения и магазини дали са виждали Херми и дали знаят за офис или сграда, наречена „Комуникации Меркурий“. Повечето го познаваха, но никой не можа да ме упъти къде да го открия.
— Май замина на почивка, миличка — осведоми ме един червенокос младеж в аптеката.
— Не съм го засичал напоследък — рече възрастният продавач от вестникарската будка. — Случва се да изчезне два-три пъти в годината. Отпрашва нанякъде с мотора си.
— Чух, че обича да посещава някакъв спа курорт — сподели една старица в магазина за втора употреба. — Едно от ония места, където само лежиш, глезят те и релаксираш максимално. Блазе му, а?
След като се помотахме половин час, се върнахме на спирката да хванем автобуса, понеже Рейчъл трябваше да се прибере за вечеря. Качих се, чувствайки истинско огорчение. Но тъкмо когато се настанихме на задните седалки, зодиакалният ми телефон изпиука, че имам съобщение. Подскочих от радост и го погледнах.
— „Мервана перана, уги буги блърх“ — прочетох.
Рейчъл надникна през раменете ми.
— Това да не е на езика на планетите? — попита.
— Трябва ли ни речник, за да го преведем?
Поклатих глава.
— Не. Просто това е нещо типично, което може да се случи при ретрограден Меркурий. Не помниш ли? „Ретрограден Меркурий“ означава „неточни съобщения“. Проблеми с комуникациите.
Рейчъл се разсмя.
— Гениално — заяви. — По-неточно от това няма накъде: „Мервана перана, уги буги блърх“.
Де да можех и аз да се посмея с нея, но въобще не ми беше забавно. Поредното разочарование през моя „специален“ месец.
Осма глава
Подготовка
— Списък ли правиш? — попита Рейчъл, когато в петък ме видя да седя пред училище преди часовете.
— Да. Предстои голямо събитие довечера — отвърнах и й показах бележника си.
Списък със задачи на Тиби:
1. Коридор: Марсова зона. Да прибера всички обувки и палта, които не се използват. Да сложа цветя.
2. Хол: Плутонова зона. Трябва да се почисти от праха.
3. Кабинет: Меркуриева зона. Да подредя книгите и списанията по местата им.
4. Трапезария: Юпитерова зона. Да избърша праха по мебелите. Да излъскам до блясък чашите и съдовете.
5. Кухня: Слънчева зона. Да избърша и почистя всички повърхности.
6. Спалнята на мама и татко: Уранова зона. Да прибера всички разхвърляни дрехи.
7. Баня: Нептунова зона. Да сложа чисти кърпи и нови сапуни.
8. Моята стая: Венерина зона. Да почистя моята половина.
9. Стаята на Пат: Бивша Лунна зона. Без достъп.
10. Стая за гости: Сатурнова зона. Да затворя здраво вратата.
11. Да осигуря храна и плодов пунш.
— Дълъг списък. Какво ще става довечера? — полюбопитства тя.
— Мама е поканила всички хора-планети на вечеря и реших, че трябва да се заема с организацията.
— Така ли? И защо? — попита, като пак прегледа списъка ми.
— Мисля, че всички са отвеяни. Сериозно. Абсолютно дезорганизирани са. Забравили са какво са длъжни да правят. Смятам, че им е нужна секретарка или някой, който да им съставя програмите и да внася ред.
Рейчъл ме погледна с недоверие.
— Не знам. Искам да кажа, те са хората-планети, а ти си Момичето на зодиака. Не трябва ли те да ти казват какво да правиш?
— В това е проблемът. Не ми казват нищо. Повечето пъти, като се прибера вкъщи, сварвам един-двама от тях да се излежават в татковия кабинет или в градината — и да не правят нищо. Ще речеш, че са на курорт. Нали ти разказах за онази вечер, когато Сони беше у нас? Когато слушахме музика, излегнати на пода? Извинявай, но това си беше жива загуба на време. А Селена, колкото и да е мила, трябва да се стегне малко. Прекалено е емоционална. Ту плаче горко, ту избухва в смях. И Неса, която само се мотае и лакира ноктите на всички. Ама моля ти се — нима е забравила коя е?