— Това е Рейчъл — представих я. — Тя е зодия Рак.
— Което означава, че Луната е твоята управляваща планета — добави Селена с окуражаваща усмивка.
— Да — прошепна Рейчъл.
— Ела тогава — повика я звездната гостенка. — Хайде двете с теб да се опознаем. Ние, лунният тип хора, трябва да се подкрепяме.
Рейчъл ме погледна и аз й кимнах. Беше поредният човек, който щеше да си прекарва добре с някого от хората-планети по време на моя месец, но не възразих. Тя бе най-добрата ми приятелка и се радвах, че мога да споделя с нея част от вълнуващото преживяване.
— Моля ви, вървете и се забавлявайте — казах. Едва сдържах вълнението си и знаех, че и Рейчъл се чувства по същия начин. Щом гостите започнаха да запълват трапезарията ни, мама ме забеляза и направи няколко танцови движения намясто, за да ми покаже, че си прекарва страхотно.
До осем без петнайсет към останалите се бяха присъединили още капитан Джон и Джо. Те също бяха облекли най-хубавите си дрехи. Наблюдавах ги от вратата и се удивлявах на изтънчения им вид.
— И така, кой липсва? — попита мама.
— Херми, както се очакваше, Марио и Пи Джей, за които знаехме, и Уран — докладвах след бърз оглед и преброяване на присъстващите.
— Уран ли? Хммм — обади се господин О. — Може и да се появи, но познавате Уран — планетата на неочакваното. Ще дойде, когато поиска и както поиска — най-вероятно по необикновен и ексцентричен начин.
Решихме да изчакаме Ури и Херми още няколко минути, докато другите общуваха помежду си и отпиваха от плодовия пунш на леля Никия. Щом видяха менюто с имената на напитките, които бях измислила, останаха истински възхитени.
Налях на господин О в една голяма чаша.
— Това е основно сок — обясних. Той изпразни чашата на екс.
— Хммм, бива си го.
— Искаш ли още една?
Господин О кимна и аз отново напълних неговата чаша, а после и тези на останалите, като гледах да сипвам на всеки от напитката, която желаеше. Винаги ставаше така с пунша на леля Никия — който го опиташе, не можеше да му се насити.
— Личи си, че се чувстват уютно тук — забеляза Рейчъл. След половин час отново напълнихме чашите и сложихме ядки, маслини и чипс на масата. Тя погледна празната си чаша, в която допреди малко имаше Нептунова нощ.
— Скоро ще имаме нужда от още пиене.
Кимнах и я последвах в кухнята, където бяха каните с пунша. Повечето бяха почти празни, с изключение на тази на Херми.
— Сигурно ги мъчи страшна жажда — предположих и взех една кана със Сатурнов сюрприз за трапезарията.
Татко влезе с друга празна кана.
— Трябва ли ви помощ? — попита той.
— Напитките свършват — съобщих. — Изглежда, доста се харесват.
Татко ми смигна.
— Несъмнено. Навярно заради карибския привкус, който е специалитет на Никия.
В този момент влезе мама и чу думите му.
— Знаеш ли каква е специалната съставка?
Поклатих глава.
— Има вкус на кокос и банани, но не знам какво друго.
— Подправки, канела, индийско орехче — изброи мама. — Останалото е нейна тайна.
— Нека не гадаем — обади се татко и взе една кана с Марс мохито, за да я занесе на гостите. — Пуншът е истински хит и това е най-важното.
Върнахме се в трапезарията и аз се огледах наоколо. Всички изглеждаха щастливи, говореха и се смееха. Само лицето на капитан Джон Дори беше леко поруменяло, а бузите на доктор Кронос имаха цвят на червена ряпа. И шумът в стаята сякаш се увеличаваше. Но това беше знак, че вечерта върви добре.
Точно в този момент телефонът в коридора отново иззвъня.
— Би ли се обадила, миличка? — помоли ме мама. — Цяла вечер звъни. Може Пат да има нужда от не що.
Отидох в коридора и вдигнах слушалката. Беше леля Никия. Звучеше разтревожена.
— Ох, слава богу, Тиби. Пристигнаха ли гостите ви? Как е положението там?
— Да, почти всички са вече тук. Защо?
— Цяла вечер се опитвам да се свържа, но никой не вдига…
— Има нещо, свързано с храната ли? — прекъснах я. — Нещо, което трябва да направя?
— Не. Не. Просто… добре, Никия, поеми си дъх — каза тя на себе си. — Тиби, сервирахте ли вече напитките?
— Ами… някои, да. — От другата страна леля Никия нададе сърцераздирателен стон:
— О, неее!!!
— Но какво е станало?
— Мед. О, боже, о, господи, дайте им вода или храна, или най-добре ги сложете да легнат някъде.