— Да, Тиби, давай — подкани ме и мама, която, изглежда, се бе отърсила от всичките си тревоги и се забавляваше от сърце.
— Давай, Момиче на зодиака — обади се господин О.
След това Неса даде тон и всички запяха:
— Оле, оле, оле, оле, пам-па-пам, пам-пап-ам. Оле, оле, оле, оле, леви, десни, леви, десни, ще вървим напред…
Опитах се да привлека вниманието на мама или татко. Вечерята беше готова. Трябваше някой да я сервира, иначе щеше да прегори. След малко се чу блъскане по стената, придружено от приглушения глас на съседката госпожа Джансън, която крещеше:
— Спрете проклетата врява!
Никой не й обърна внимание, понеже Неса продължаваше да води колоната. Качих се на един стол и изкрещях с пълно гърло:
— Вечеря!
Колоната спря и всички ме изгледаха.
— Трябва да ядем — заявих. — Седнете на масата.
— Хи-хи. По запо’ед на Момичето на зодиака — обади се Джо, — тря’а да се подчиним.
— Да, трябва да дойдете и да седнете. Веднага! — настоях.
Джо се закиска.
— Ти нали си царят на боговете? — продължих. — Трябва да дадеш пример, а не да се държиш като хулиган.
Селена и Неса също се разхилиха.
— Юпитер, хулиган такъв! — изтърси през смях Селена.
За момент той сякаш се обиди и огледа присъстващите. После лицето му отново разцъфна в широка усмивка.
— Т’ва е кат’ празненствата, които си прайхме на Олимп е’но време. Помните ли? Даа, к’ви дни бяха само. Хайде, да танцу’аме сиртаки. — Гостите се наредиха в позиция за гръцкия танц — застанаха един до друг, като всеки се залавяше за раменете на човека до себе си.
— Не. Не! Време е за ядене. Нуждаете се от храна — не спирах да ги убеждавам, докато слизах от стола.
— Нуждаем се от танци — проплака Селена, сякаш всеки миг щеше да избухне в плач. — Никой вече не танцува достатъчно. Хайде, да полетим като пеперуди. — И започна да маха с ръце като с крила. Наистина е луда — рекох си, докато я наблюдавах.
— Вярно е, имаме нужда от танци — заявиха мама и Неса в хор, с тъжен вид, но в следващия момент и те се понесоха като пеперуди.
— Майка ти е страхотна — отбеляза Рейчъл и също се „превърна“ в пеперуда.
— Пусни гръцко — обади се Джо. — Аз съм цар, аз казвам к’во да се танцува. Да изиграем танца с чупенето на чинии. Госпожо Бати, къде са ви чиниите?
— Неееее — закрещях, щом в главата ми изникна представата за кухня, зарината от натрошена посуда. Пак се покачих на стола. — Хора, съвземете се! Това е ужасяващо. Забравихте ли кои сте? Не! Или ще правите каквото кажа, или си заминавате и оставате без вечеря и определено без пудинга и специалния кокосов сладолед на леля Никия!
Хората-планети, редом с мама и татко, оклюмаха глави и забиха очи в пода подобно на непослушни петгодишни хлапета, но номерът проработи и те заеха местата си около масата.
— Много е строга — прошепна доктор Кронос на Джо, докато се добираше със залитане до стола си.
— Знам — съгласи се Джо. — Чак се плаша.
Сервирането на храната не беше трудно и тя мигновено се озова на масата благодарение на мен, мама и Рейчъл. Всички заохкаха и заахкаха, омаяни от чудесния аромат. Леля Никия беше невероятна готвачка и щом гостите, някои от които едва се държаха на краката си, се настаниха, ситуацията изглеждаше овладяна и имаше надежда, че вечерта ще завърши успешно.
— Добре дошли — приветства ги татко. — Добър апетит!
Тогава забелязах как господин О се размърда неловко на мястото си, втренчи се намръщено в доктор Кронос и заяви:
— Гледаш ме странно.
— Може би — отвърна докторът.
— Ами тогава недей — скастри го господин О. — Всъщност изобщо не ме гледай. Много се дразня.
— И ти понякога ме дразниш — призна другият. — Все искаш да си център на внимание.
— Момчета, успокойте се — обади се Селена.
— Не се меси! — сопна й се господин О.
— Аз ли? Какво съм ти виновна? Все ти искаш да изпъкваш пред всички — разсърди се тя.
— Никой не изпъква повече от теб, когато си пълна. Сякаш цялата Земя трябва да се съобразява с теб, когато има пълнолуние!
— Е? Това ми е работата. Аз съм Луната, ако не знаеш.
— Хайде стига де — смъмри ги Джо. — Не се карайте.
Селена, доктор Кронос и господин О си хвърляха кръвнишки погледи.
— Гррр — изръмжа Селена.
— Гррр — изръмжа на свой ред господин О. После взе парче хляб от панерчето пред себе си и я замери.