Междувременно Пат и Ясмин се прибраха. И двете бяха абсолютно вбесени. Бяха видели сутрешните вестници и стовариха цялата вина върху мен.
— Тиби, кръгла идиотка такава — кипна Пат, тикайки някакъв вестник пред очите ми. — Как можа да го допуснеш? До понеделник ще се е разнесло из цялото училище. Какво ще обяснявам? Направо ми съсипа целия имидж пред обществото. Ти си най-глупавото същество на планетата. Цялото ми семейство се състои от тъпаци и вече целият свят го научи.
— На същото мнение съм — подкрепи я Ясмин. — Веднага смятам да се обадя на мама и татко, за да ги помоля да ме отведат от тази лудница възможно най-скоро. Не искам да оставам тук и минута повече, че току-виж болестта ви се е оказала заразна!
Ех, ако Ясмин си замине, това ще е поне една добра последица от снощи — казах си, а двете изхвръкнаха нагоре към стаята на Пат и тръшнаха вратата след себе си. Седнах на най-долното стъпало на стълбите. Навън небето беше посивяло и бе завалял дъжд. Времето е в унисон с настроението ми — помислих си и очите ми се насълзиха. Имах нужда да поговоря с Рейчъл, затова станах и набрах номера й.
— Тиби — прошепна тя, щом се свързахме, — не ми е позволено да говоря с теб. Мама видя вестниците и каза, че ти и семейството ти ми оказвате лошо влияние. Няма да ги послушам естествено, но точно сега не мога да говоря.
След миг се чу гласът на майка й:
— Тиби Бати ли е? Моментално затвори телефона!
— До скоро — рекох. Не исках да й създавам повече главоболия. Майка й изглеждаше много ядосана, когато дойде да я прибере и свари къщата ни обградена от полицията.
Точно когато затворих слушалката, дочух гласове от улицата. Приближих се до прозореца и погледнах навън. Отпред бяха спрели два минивана, от които излязоха шестима начумерени и размъкнати зодиакални хора и баща ми.
След минути се вмъкнаха в къщата, изнизаха се до хола и се свлякоха по диваните и по пода.
— Тиби, донеси одеяла и вода. В голямо количество. И направи силно кафе.
Кимнах и тръгнах да върша каквото ми бе наредено. След като си изпиха кафето, те заспаха и след малко се чуваше само похъркването им.
— Преживяхме истинска буря — въздъхна татко, след което на вратата се звънна, — но мисля, че скоро нещата ще утихнат. Би ли отворила?
Отидох и отворих входната врата. В лицето ми блесна ярка светлина.
— Някакъв коментар, скъпа? — попита дебел мъж с бледо лице.
Проблеснаха още светкавици, които почти ме заслепиха.
— Ти ли си дъщерята на Бати? — поинтересува се женски глас.
— Беше ли тук снощи? — попита един мъж.
— Някакъв коментар? — обади се трети.
— Смятате ли, че сте от друга планета? — дочух поредния въпрос, който накара останалите да се разкикотят.
— Искаме да говорим с жените, които твърдят, че са Венера и Луната — настоя дебелакът. — Ексклузивно интервю за вестника ни.
— Да излезе и ослепителният мачо, който се мисли за Слънцето — подметна русокоса жена с много грим. — Попитай го дали ще ни позира по боксерки — специално за дамите.
Замигах на парцали, опитвайки се да се съсредоточа. Пред мен стояха сигурно петнайсет, ако не и двайсет души.
— Тааатеее — извиках.
Татко се появи в коридора и веднага схвана какво става.
— О, боже мой! Затвори вратата, Тиби!
Затворих и го погледнах.
— Какво става? Защо са тук всички тези хора?
— Изглежда, са подушили, че има нещо повече в цялата история. Може да са разбрали кои са приятелите ни в действителност.
— Но всички ги мислят за откачени, а не, че наистина са от друга планета, не е ли така? Скоро ще ни оставят на мира.
Татко поклати глава.
— Надявам се, но тайната на приятелите ни може да се разкрие. Може да се наложи да изоставят бизнеса си и да се преместят другаде. Но междувременно трябва да се опитаме да ги защитим. Работите вървят на зле. Това ще навреди и на нашата репутация. На всичко, което сме постигнали. Никой няма да иска да купува стоките ни или да чете рубриките ми. Ще станем за посмешище. На Бати им хлопа дъската. Олеле, Тиби. Трябва да ги събудим, да им обясним ситуацията и да видим дали ще можем да ги измъкнем през задния вход.
Не се оказа лесна задача да се събудят шест планети, страдащи от махмурлук.
— Остави ме — простена Неса. — Спи ми се.