— Млъквай, момиче — измрънка Селена. — Искам тишина.
— Ходи да си пишеш домашните, хлапе — изпъшка доктор Кронос.
— Хей! Няма нужда от грубости — ядосах се аз. — На ваша страна съм. Вижте, отвън са се насъбрали дузина папараци, които искат да влязат тук, за да ви снимат и разпитват. Татко казва, че може да ви разкрият и да съсипят репутацията ни. Какво смятате да правите?
Доктор Кронос се изправи и потри чело. За моя радост бе свалил бикините от главата си и замаяният му поглед бе заменен от предишното му сериозно изражение.
— Хм. Имаме проблем. Да помислим. Добре, Тиби, смяташ ли, че вече си научила урока си?
— Аз ли? Моят урок? Какво ти става? Вие прекарахте нощта зад решетките, не аз!
— Обаче беше заради теб — обади се Селена. — Ти организира всичко.
От думите на доктор Кронос ми се зави свят — не беше честно. Почувствах как цялото ми разочарование от пренебрежението към мен през специалния ми месец изригна на повърхността.
— Ама вие чувате ли се? Да, снощната вечеря беше пълна катастрофа, обаче се бях постарала възможно най-добре. Вие сте възрастните. Кажете ми какво да сторя.
Доктор Кронос ме погледна съсредоточено.
— Хм, май имаме нужда от Херми, нали? Някой трябва да говори пред пресата. Това е негова работа — комуникацията.
— Опитах се да му се обадя, но не отговаря.
— Ретрограден — обадиха се в хор останалите планети, които почнаха да се изправят, да търкат очи и да се протягат.
Татко се появи на вратата.
— Елате — рече. — Уредих миниваните да се върнат и да спрат зад къщата. Няма да има проблеми. Тиби, какво е положението отпред?
Надникнах иззад завесите. Веднага ме заслепи светкавица.
— Изглежда, че още са тук.
— Добре, да тръгваме. — Татко подаде на всеки по един шал, докато се замъкваха към вратата. — Сложете ги на главите си, в случай че някой фотограф се е промъкнал отзад. Знаете какви гадняри могат да са понякога.
Доктор Кронос изглеждаше много разтревожен.
— Случилото се може да има тежки последици. Надявам се, осъзнавате, че това би могло да е краят на живота ни тук и да се наложи да си тръгнем.
Всички планети ме погледнаха обвиняващо.
— Какво сте ме зяпнали? Вината не е моя!
Селена ме погледна тъжно.
— Понякога трябва да знаеш кога да се изправиш и да поемеш вината.
— Хайде, стига — обади се татко. — Няма време за губене. Трябва да ви изведем оттук.
— Главата ме цепи — изстена господин О, който изглеждаше ужасно пребледнял, въпреки загара си.
— Всичко ме боли — обади се капитан Джон Дори.
— Може би не бива да избираме вече момичета на зодиака — подхвърли доктор Кронос. — Носят повече неприятности, отколкото си заслужава да понесем заради тях.
— Ти поне ще останеш в историята — добави мрачно господин О — като последното Момиче на зодиака.
— Настъпи краят на цяла една ера — заключи Неса. — Трябва да минем в нелегалност за много дълго време.
Всички те затрополиха унило към задния вход, все едно целият свят им тежеше на раменете. След малко се скриха от погледа ми. Може би завинаги — помислих си.
Единадесета глава
Неочакван гост
Изчаках половин час, след което отново проверих какво става отпред. Репортерите бяха все още там. Някои стояха облегнати на стената и пушеха. Щом отворих вратата, всички наскачаха.
— Може да си ходите — обявих. — Гостите ни си тръгнаха.
— Къде отидоха? — попита дебелият мъж.
— Сигурно са се върнали на планетите си — отвърнах.
— Шегаджийка — подхвърли русата и се надигна да огледа коридора зад мен. — Да си вървим, момчета, все някога ще ни паднат в ръцете.
Един по един започнаха да се разотиват. Затворих вратата и отидох в кухнята, където седнах на масата и подпрях главата си с ръце. Никой не ме разбира, нито го е грижа за мен. Толкова се старая да върша всичко както трябва и да правя живота на хората хубав, а ето че намеренията ми се провалят с гръм и трясък. Щеше ми се никога да не съм била Момиче на зодиака и никога да не съм се запознавала с никакви планети. Нищо добро не произлезе от цялата работа. Огледах кухнята. Чиниите стояха неизмити. До мивката бяха натрупани празни чаши. Недоизядената храна все още стоеше в готварските съдове. Знаех, че в цялата къща цари бъркотия заради снощните изпълнения — трапезарията беше осеяна с трохи от хлебната схватка, а из хола имаше разпилени възглавници след разразилия се бой. Госпожа Уотсън, икономката, не идваше в съботите, мама беше в леглото, а Пат и Ясмин едва ли щяха да се включат в почистването. Както винаги, всичко опираше до мен. Започнах наум да си съставям списък какво трябва да се свърши. След малко започвам — казах си, взех парченце хляб от масата и го запратих на пода.