— Няма страшно. Изхвърлих каквото беше останало — отвърнах, после изтичах долу и поканих госта да влезе. Въпреки че косата му бе полепнала по челото му и от нея се стичаха струйки вода, Ури не изглеждаше подгизнал.
Той влезе и огледа кухнята, чии то стени бяха боядисани в цветовете на Слънцето — яркожълто и оранжево. Наведе се да погали Козмо, който веднага започна да мърка, и седна на масата. Косата му сякаш изсъхна на мига и отново щръкна нагоре от само себе си.
— Ури, явно не разбираш. Това, което се случи, не може да е било част от никакъв план. Снощи останалите планети тотално откачиха. Напълно излязоха от контрол.
— А не става ли така и в живота? Случва се понякога. — Ури вдигна рамене. — Не можеш да контролираш всичко.
Не разбирах. Изкарваше нещата прости, а положението беше сериозно.
— Не, всичко се обърка. Всичко.
Ури въздъхна.
— Тиби, още ли не схващаш?
— Какво да схващам?
Той посочи през прозореца към простора и изхвърлените около него пакети.
— Това, което всички ние се опитвахме да ти кажем?
Съвсем се оплетох.
— Не. Май че не схващам.
Мъжът се усмихна.
— Да се освободиш от товара си, Тиби. Да се отпуснеш. Това е идеята. Понякога нещата са извън нашия контрол. Понякога успяваме да ги овладеем, понякога не можем. Трябва да усетиш разликата. От време на време трябва да се отпускаш и да се оставяш на течението.
Спомних си представлението му в дъжда — как изхвърляше пакетите и как накрая стана по-лек и ведър. Изгледах бъркотията по пода и по масата. Замислих се за изминалите няколко седмици и за всички странности, които се бяха случили.
Внезапно проумях.
Усмихнах се на Ури. Той също ми се усмихна, после стана, поклони се, излезе в градината и след миг изчезна.
Огледах се и се разсмях.
— От време на време трябва да се отпускаш — казах на Козмо. Минах по коридора и надникнах в кабинета, където, както винаги, имаше разпилени книги и вестници. — Прекрасно. — После отидох в трапезарията, която изглеждаше като поразена от бомба. — Чудесно — възкликнах.
Най-накрая влязох в хола, подритнах трохите по пода и се излегнах на дивана. Мисля да подремна малко — казах си. — Къщата е мръсна? И какво от това? Не е болка за умиране. Днес е почивен ден. Време е за почивка.
След секунди се унесох и заспах дълбоко.
Дванадесета глава
Хаос
Списък със задачи на Тиби:
Да разпускам.
— Мамо, няма нищо за ядене — изпъшка Пат няколко дни по-късно, застанала пред отворения хладилник.
Козмо погледна в празната си купичка, а после към мен.
— Мяу — напомни за себе си той.
— Естела, скъпа, кухнята има нужда от сериозно почистване — обади се татко, като стисна носа си с пръсти. — Започва да мирише. — Вдигна капака на кошчето за отпадъци. — Пфууу! Нищо чудно! Това тук трябва да се изхвърли.
Мама се огледа отчаяно.
— Знам, всичко е с краката нагоре. Да изпием по един чай и да решим какво ще правим. — Погледна ме с надежда, но аз не помръднах.
— Чудесна идея — отбелязах. — С удоволствие ще пийна чаша чай. Много благодаря.
Тя въздъхна и отиде при кутията за чай, която се оказа празна, както и очаквах. Мама отново въздъхна и ми отправи тъжен поглед.
Ни най-малко не се разтревожих. Вече бях нов човек. Бях в почивка. Упражнявах се в изкуството на отпускането. С тази цел бях пропуснала да си оправя леглото сутринта, да напазарувам, да изчистя, да си съставя списъци. Къщата беше заприличала на бунище, но нямах намерение да се „впрягам“.
От коридора дочухме леко почукване, което означаваше, че пощата е пристигнала. Татко отиде да я вземе и след малко се върна, преглеждайки пликовете.
— Това е за теб, Тиби — съобщи и ми подхвърли една пощенска картичка. Тя изобразяваше бял плаж и тюркоазносиньо море. Потърсих името на подателя.
— От Херми е.
— Логично — кимна татко. — Ретроградният период за Меркурий приключва другиден. Предполагах, че рано или късно ще установи контакт.
— Какво пише? — полюбопитства мама.
— „Здравей, Тиби — започнах да чета. — Надявам се, че си изкарваш страхотно като Момиче на зодиака. Скоро ще се върна и ще се обадя. С обич, Херми. Послепис: Видяхме се с вуйчо ти Норис“.
Ето че още един от роднините ми прекарваше времето си с представител на планетите! Но реших да не си го слагам на сърце. Излизаше, че през по-голямата част от зодиакалния ми месец покровителят ми се бе размотавал на гръцки остров. Супер. Не се беше изпотрепал от опити да се свърже с мен, но какво от това? Навярно се е носел по течението, както правех и аз в момента. Не ми влизаше в работата да казвам на него — или на когото и да било другиго — какво трябва или не трябва да прави. Отсега нататък щях да си гледам моите дела и никога повече нямаше да се опитвам да организирам живота на другите.