— Откъде е картичката? — попита мама.
— Гърция — отвърнах, след като разгледах марката и печата.
— Разбира се, там отиде и Норис — добави мама.
— Гърция! Ето къде заминава Меркурий, когато стане ретрограден — възкликна татко. — Винаги съм се чудел.
— Хубаво е, че се е видял с Норис — вметна мама. — Той скоро ще се върне и двамата с Маги пак ще се съберат, благодарение на разговорите със Селена.
Трябваше да постъпя като Херми. Трябваше да последвам примера му и да се отдам на почивка през последните седмици, вместо да се докарвам до лудост — помислих и си качих краката на масата.
— И тъй, какви са плановете ви за днес? — поинтересувах се аз.
— Ами очевидно трябва да внесем някакъв ред вкъщи — тросна се мама. — Кога ще дойде икономката? Днес й е работен ден, нали?
— Не знам — вдигнах рамене. — Някой обади ли й се?
Татко, мама и Пат поклатиха глави.
Погледнах часовника си.
— Вероятно е дошла по-рано сутринта, както винаги, но… оставихте ли й ключовете на обичайното място?
— Кое е обичайното място? — попита татко.
— Въобще не знаех, че има такова място — обади се мама.
— О, има. Под японската саксия на верандата отзад — да го имате предвид за в бъдеще. Обикновено й ги оставям, когато внасям млякото на излизане от училище, но тази седмица сме в междусрочна ваканция и не съм излизала. И като говорим за млякото, някой сети ли се да го прибере тази сутрин?
— Виж, Тиби, всички разбрахме накъде биеш — започна Пат. — Съгласни сме, че досега само ти се грижеше за домакинството. Но на теб ти харесваше да го правиш. Не съм ли права? Обичаше да държиш нещата под контрол и да организираш всички ни.
— Знам. Но се промених. Осъзнах, че трябва да го давам по-лежерно. Да се освободя от ролята си на педантична маниачка. Тъкмо това и правя. Няма повече да ви давам тон в живота.
— Но защо, фъстъче? — недоумяваше татко. — Така добре ти се удаваше.
— Ъхъ. Обаче хората-планети ми показаха, че прекалено се старая да контролирам положението и че всъщност не е страшно, ако нещата излязат от контрол. Няма да настъпи краят на света, ако нещо се обърка.
— Не съм много сигурна в това — подхвърли мама, поглеждайки към неизмитите чинии в мивката.
— Трябва да се оставиш на течението, мамо, и всичко ще се подреди както трябва. Повярвай ми. Например, когато миналата вечер арестуваха гостите ни, реших, че това е краят. А на следващия ден, щом и пресата цъфна пред къщи, ми идеше да умра. Мислех си, че съм провалила идеята за момичетата на зодиака завинаги — но нещата се подред ха, журналистите се захванаха с други истории и загубиха интерес към нас. Хората-планети са добре и даже, според Ури, всичко е било част от плана им да ми предадат специалния си урок — а именно, да се науча да се отпускам. Така че — хей, да се оставим на течението!
Пат, мама, татко и Козмо ме гледаха нещастно.
Станах, намерих малко котешка храна в дъното на шкафа и я сложих пред Козмо. Него нямах намерение да пренебрегвам в никакъв случай.
Останалите продължаваха да стоят, сякаш не знаеха какво да направят или кажат. Най-накрая мама въздъхна:
— Добре. Пат, захващай се с чиниите. Бенджамин, ти изчисти банята, а аз ще се обадя на госпожа Уотсън, за да разбера дали ще дойде. Междувременно, Тиби, дали ще можеш да напазаруваш по интернет?
— Може би по-късно, ако не съм прекалено изморена. Сега смятам да послушам малко музика.
Оставих ги и се качих в стаята си, където Ясмин се излежаваше в леглото със слушалки в ушите. Тя почти не обърна внимание на появата ми. Както навсякъде в къщата, така и в тази стая цареше безпорядък — леглото стоеше разтурено, по пода бяха разхвърляни чорапи и дрехи. Инстинктивно посегнах да вдигна чифт чорапи, за да ги пъхна в коша за пране, но се спрях. Остави ги, отпусни се — казах си. — Престани да бъдеш педантична маниачка. Излегнах се в леглото и се усмихнах на себе си. Вече всичко ми беше ясно като бял ден. Планетите нито са ме пренебрегвали, нито са ме изоставили. От самото начало са се опитвали да ме накарат да се отпусна. Селена ме беше оставила да излея чувствата си, Неса ми бе демонстрирала какво е да се забавляваш по момичешки, а господин О ми бе приложил музикалната си, разпускаща терапия. Всички са възнамерявали да ми покажат как да се отпусна, докато са се размотавали из къщи и са се срещали с татко. Пуснах диска, който Сони беше оставил, сложих си слушалките и се настаних удобно, за да се насладя на музиката. Беше хубава, но не ме свърташе на едно място и в ума ми непрекъснато се оформяше списък след списък, колкото и да се мъчех да избегна това. Старите навици трудно се забравят — констатирах. Полежах още пет минути. Част от мен изгаряше от желание да стана и да почистя стаята. Беше като някаква сила вътре в мен, която едва удържах. Най-накрая реших, че не мога повече да стоя така. Знаех, че ако го направя, ще се предам и ще се разчистя. Затова слязох долу да видя докъде бяха стигнали мама и татко.