— Здравей, миличка — подвикна мама. Откри чифт гумени ръкавици под мивката и си ги сложи.
— Почина ли си добре? — поинтересува се татко, надяна престилката, която висеше на вратата, и започна да изпразва коша за боклук.
Пат тъкмо метеше пода. Изгледа ме намусено, изхвърча от стаята и затрополи нагоре по стълбите.
— Дано не смятате, че постъпвам егоистично, като не помагам. Старая се да извлека най-доброто от зодиакалния си месец поради простата причина, че през първите три седмици въобще не схванах какво се опитват да ми кажат планетите.
— Скъпа — обади се мама, — ние само искаме да си щастлива. Наистина. Ако ти се ще да си почиваш и да разпускаш, няма проблем.
— Никакъв — добави татко. — Хей, Естела, да потанцуваме, докато работим!
— Да пуснем салса — оживи се мама.
Седнах на масата и ги загледах. Татко пусна един диск и те започнаха да чистят, като танцуваха и се кълчеха един срещу друг. Ужасно ми се прииска да се включа и аз. Да си сложа гумените ръкавици и да се разчистя заедно с тях. Нищо не ми носеше по-голямо щастие от вида на блестящия плот в кухнята или от свежия лимонен аромат на току-що измития под, особено ако е бил много мръсен. Чувствах се удовлетворена, когато успявах да направя нещата по-добре. Пред очите ми мама и татко връщаха кухнята към обичайния й неопетнен вид. Мога да се захвана с хола — помислих и почти бях готова да стана и да извадя прахосмукачката от килера. Потуших порива си обаче и седнах върху ръцете си.
Разпусках. Почивах си. Нали така? Пак загледах действията на родителите ми. Татко се зае да доизмете пода и затанцува с дръжката на метлата. Видях как пропусна няколко трохи под масата. У мен започна да се надига чувство на неудовлетвореност. Опитах се да го потисна, но накрая то успя да изригне.
— Аааххх!
Мама и татко застинаха и се обърнаха към мен.
— Какво има, скъпа? — попита мама. — Да не те ухапа нещо?
— Не. Не. Безнадеждно е. Аз съм безнадеждна. — Изправих се и застанах пред тях като престъпник пред съдебни заседатели. — Казвам се Тиби Бати и съм педантична маниачка. Не мога да се променя. Такава съм. Опитах се да се преборя. Мъчих се с всички сили, но никой не може да ми помогне, дори и звездите. Съжалявам, но се предавам. — Увесих нос. — По-силно е от мен. По-силно е от всички нас. — Взех метлата от татко и започнах да мета под масата. — Тате, щеше да пропуснеш да почистиш това тук! Не го правеше както трябва!
Тринадесета глава
Ясмин
— Предполагам, че скоро си заминаваш? — попитах Ясмин, когато по-късно я заварих все още да лежи в леглото си. Както никога, в стаята беше тихо, а тя дори беше без слушалките си.
Братовчедка ми кимна, но не ми се видя щастлива от този факт.
— Мама се връща утре, така че се прибирам вкъщи.
— Добре ли си? — поинтересувах се аз.
— Питаш все едно ти пука — отвърна.
Седнах на края на леглото й.
— Няма да те лъжа — радвам се, че стаята пак ще си е само моя. Но ти си ми братовчедка и наистина ме е грижа за теб.
От очите на Ясмин бликнаха сълзи, които тя бързо избърса.
— Какво има?
— Н… н… нищо — заяви, но очите й все още блестяха от сълзите, които отново се опита да избърше. — П… просто… уааагхааа…
Оставих я малко да поплаче, но ми беше неловко само да седя, без да направя нещо. Неуверено протегнах ръце и хванах нейните. Очаквах да ме отблъсне, но не го направи. Стисна ръцете ми, после се надигна, прегърна ме и зарида на рамото ми.