— Мили боже! Какво се е случило, Ясмин?
Тя поплака още няколко минути, после подсмръкна, взе една салфетка и се издуха.
— Съжалявам — изхлипа.
— Но аз си мислех, че се радваш, задето родителите ти отново се събират — недоумявах аз.
— Да, радвам се, обаче… просто… такова…
— Какво?
— Ох, всичко в живота ми е толкова сбъркано.
— В твоя живот? Но как? Какво имаш предвид?
— Ще ми липсва този дом.
— Мислех, че мразиш това място и че ни смяташ за побъркани.
— Всъщност не. Тук е страхотно. Харесва ми как стаите са направени в различни цветове и различни стилове. Допада ми, че баща ти се облича като сърфист. Моят баща е праволинеен, а къщата ни е кремава. Тук-там — бежова. И скучна.
— Обаче винаги е изключително чиста. (Леля Маги беше маниачка като мен и държеше къщата в изряден ред.)
— Знам, но все едно живея в хотел, никога не е разхвърляно.
— Но няма ли да е хубаво да се върнеш у дома?
— В известен смисъл, да, но… Харесва ми, че тук постоянно идват и си отиват разни хора и… никога не знаеш какво предстои да се случи.
Слушах я с изумление.
— Не знаех. Аз…
— Никой не ме познава истински — продължи тя. — Винаги съм била много добра в криенето на чувствата си, с изключение на днес, защото се чувствам… като… като боклук.
— Винаги можеш да ни идваш на гости.
— Не, не мога. Няма място, а и знам, че не ти беше приятно да ме приемеш в стаята си. Разбрах го и не те виня. И аз самата не се търпя.
— Е, не ми пречеше чак толкова — възразих и се помъчих да се усмихна. — А и взех да свиквам.
— Как така?
— Осъзнах, че трябва да науча някои неща.
— Ти? Какви неща?
— Ами например, че не съм всезнаеща и не бива да се опитвам да съм идеална във всичко и че трябва да разпускам понякога.
— Но тъкмо това е най-ценното в теб — това, че си идеална.
— Аз ли? В никакъв случай. Та аз съм черната овца в семейството. Винаги съм излишната тук.
— Не е така, аз съм излишната. Цялото семейство сте толкова колоритни и интересни. Чувствам се скучна в сравнение с теб. Госпожица Обикновена.
— Не, не. Говориш за мен. Не съм нито колоритна, нито интересна.
— Напротив. Изключителна си. Правиш всичко както трябва и си толкова организирана. Много ми се иска да съм като теб.
Не вярвах на ушите си. Тази Ясмин не беше онази, която познавах.
— Ясмин, да не се дрогираш?
— Разбира се, че не.
— Но аз си мислех, че ме мразиш.
— Не, никога не съм те мразела. Завиждах ти заради добротата ти. Чувствах се жалка и затова се държах гадно. Например беше толкова мило, когато ме посрещна с портокали и цветя, а аз ти отвърнах със злоба и жестокост.
— Не знаех, че въобще си забелязала.
— Забелязах и съжалявам, че не ти казах. Когато пристигнах, бях направо бясна. Сърдех се на нашите, че се разделят, без да се поинтересуват от моите чувства. Мен изгониха от стаята ми и от дома ми. Никой не ме попита какво искам. Бях им сърдита и си го изкарах на теб, но вината не беше твоя и аз… съжалявам.
— Мисля, че и аз си го изкарвах на теб — казах, прегърнах я и се засмях.
Тя ме отблъсна.
— Защо ми се присмиваш?
— Не ти се присмивам. Просто… приличаме си повече, отколкото предполагахме, а сега се състезаваме за титлата „най-смотан член на семейството“. Малко е смешно, като се замислиш.
Ясмин ме изгледа за момент и се усмихна.
— Наистина е смешно, но да знаеш, че определено печеля аз. Титлата е за мен.
— Не, аз печеля — настоях. — Аз съм черната овца.
— Аз съм — не се отказваше Ясмин, но се усмихваше.
— Слушай сега — предложих. — Може заедно да сме черните овце.
Ясмин протегна ръка.
— Дадено.
— Дадено.
Трябваше да се досетя — помислих, като си стиснахме ръцете. — Вместо да стоим разделени в двата края на стаята и да се мразим, можехме да се разбираме прекрасно.
— И аз съжалявам — добавих на глас, — че загубихме толкова много време в кавги. Можехме да си изкараме чудесно. — И тогава ме осени гениална идея.
Докато мама, татко и Пат бяха заети с оправянето на останалата част от къщата, ние с Ясмин атакувахме стаята за гости. Изнесохме един куп боклуци отпред на ливадата, откъдето щяха да ги приберат от някой магазин за благотворителна разпродажба. Стоките на мама складирахме в гаража, а после се заехме с чистенето. Отново бях доволна, че можех да бърша прах, да търкам и чистя с прахосмукачката. Щом стаята заблестя от чистота, пренесохме свободното легло от моята стая и някои от вещите на Ясмин, които нямаше да взима със себе си у тях. Сатурновата стая беше малка, но ние я направихме уютна и приятна, като я украсихме с някои от плакатите и зодиакалните артикули на мама. Доктор Кронос щеше да я одобри, ако някога се престрашеше да се качи, а и Ясмин остана във възторг.