— Готово — възкликнах. — Стаята е на твое разположение, когато решиш да ни гостуваш, защото винаги си добре дошла тук.
— Благодаря, брат’чед — отвърна Ясмин и се тръшна на леглото с въздишка на удовлетворение.
Четиринадесета глава
Завръщането на Херми
— Ето го, пристига — извика татко, щом в събота сутринта чухме ръмженето на мотор в далечината.
Мама, татко и аз излязохме в предния двор. Мама ме притисна с ръка към себе си.
— Не забравяй, че Херми отговаря за комуникациите, затова гледай да си поговориш добре с него и да му разкажеш какво си преживяла.
— Ще се опитам — кимнах. Не бях сигурна, че мога да обясня на когото и да било объркването, което изпитвах през последните дни. Вече не знаех коя съм в действителност и как трябва да се държа. Изпитвах смесени чувства и нямаше изгледи за помощ отникъде. Зодиакалният ми телефон започна да звъни още в деня, когато Меркурий „си дойде на мястото“, и хората-планети се надпреварваха да ми се обаждат. Изведнъж всички имаха да кажат куп неща, сякаш гледаха да наваксат за мълчанието си през първите три седмици.
„Вярвай в сънищата си“ — бе написал капитан Джон Дори в едно съобщение. „Ха!“ — възкликнах, щом го прочетох. Напоследък сънищата ми приличаха повече на кошмари — сънувах как чистя ли, чистя един под, а той все оставаше мръсен.
Селена ми се обади, за да ме посъветва да се доверявам на чувствата си. „Ха!“ на квадрат. Настроенията ми постоянно се меняха. В един момент бях щастлива, вършейки обичайните си дейности — да съставям списъци, да организирам живота си, — а в следващия миг изпитвах вина, задето не можех да се отпусна. В резултат се принуждавах да се успокоя и да релаксирам и след като не успявах, поредното чувство, което ме обземаше, беше на разочарование и яд. Да се доверявам на чувствата си значи? Как да го направя, при условие че бяха в такъв безпорядък?
Марс изпрати бележка, която гласеше: „Поставяй си цели, Тиби — това е важното“. Пфу! Преди имах кристално ясни цели и знаех как да ги преследвам, но сега не бях сигурна към какво да се стремя — към това да се отпускам или към контрол над нещата. Да вземем например пързаляното с кънки — да го зарежа ли, признавайки, че съм се провалила окончателно? Или да пробвам още веднъж и да се постарая „да се отпусна“ върху леда, за да успея? В главата ми беше лудница.
„Наслаждавай се на живота си“ — беше ме посъветвал господин О. Лесно му е на него — помислих си. — Той е Слънцето — огрява живота на всички само като се покаже.
„Гледай да си учиш уроците и да си пишеш домашните“ — прочетох в електронното писмо от доктор Кронос. Но нима именно старанието да съм най-добрата във всичко не ме набърка в цялата тази каша?
„Яж, пий и се весели“ — бяха думите на Джо, Юпитер, който една вечер се беше отбил у нас. Всячески се опитвах да следвам съвета му. Ядях, пиех, но веселието все още ми убягваше. Никога досега не се бях чувствала толкова изнервена.
Венера също ме посети веднъж и сплете косата ми по нов моден начин с червени конци.
— Ето че можеш да изглеждаш безгрижна, дори да не се чувстваш така — каза тя във връзка с новата ми прическа, която се получи екстра. Добре поне, че не ме поучаваше как точно да се чувствам или как да се държа.
Ури ми изпрати гумена рибка и торба с картофи. Без бележка. Татко обясни, че е типично за него, тъй като е най-ексцентричният от всички.
— Това, което винаги можеш да очакваш от Уран, е неочакваното — твърдеше. Сложих гумената рибка в мивката, чудейки се дали в подаръка на Ури не се крие тайно послание, както в представлението му с пакетите под дъжда. Ако имаше такова, не успях да го разгадая.
Надявах се Херми да внесе малко яснота във всичко това. Моторът му се появи, той слезе от него със скок, свали каската си и отметна коси. Изглеждаше загорял от слънцето и красив като същински гръцки бог. Забелязах, че даже госпожа Джансън наднича скришом иззад завесите си. Обърнах се и й махнах, при което тя мигновено се отдръпна от прозореца.