— Не! Ау! — извиках в пристъп на паника, загубих равновесие и отново паднах назад. Туп. — Ох!
Мама и татко веднага пристигнаха.
— Добре ли си? Стига ли толкова за днес?
Изправих се, потърках се по задните части и реших, че съм добре. И поисках още една обиколка. Този път ме разходиха мама и Херми. След известно време се усетих по-стабилна. Просто трябваше да разпределям правилно тежестта си.
— Добре, мамо, можеш да ме пуснеш. Но, Херми, ти ме дръж, моля те!
Мама ме пусна и се отдалечи, а ние с Херми продължихме сами.
— Много добре се справяш — отбеляза той и забави темпото. — Казаха ми, че бързо схващаш, и наистина си фантастична. Завий наляво, точно така. Сега дай надясно. Пази равновесие. Чудесно.
След като бяхме само двамата, реших да се възползвам от възможността и да му споделя за притесненията, които ме измъчваха от известно време.
— Не се чувствах много добре напоследък — започнах. — Всъщност никога не съм се чувствала толкова объркана, сякаш вече не знам коя съм.
— А нима има човек, който знае? — отвърна Херми и ме заведе до преградата, където спряхме. Постояхме там, докато дишането ни се нормализира, и наблюдавахме останалите, които добре се забавляваха на леда. — Цял живот ти предстои да се учиш, докато откриеш коя си всъщност. Това е процес, който продължава цял живот, тъй като човек постоянно се променя и израства.
Замислих се над думите му.
— Предполагам, че си прав. Но аз имах предвид, че не знам какво трябваше да науча през този месец. Не знам какво се очакваше от мен да правя в ролята си на Момиче на зодиака.
Херми кимна.
— Всъщност не трябваше — и не трябва — да правиш нищо. Всичко беше уредено, но е трудно, когато покровителят ти го няма, за да ти обяснява как стоят нещата. Както ти каза и Ури обаче, заминаването ми също беше част от плана. Не беше случайност, че зодиакалният ти месец съвпадна с моята ваканция, искам да кажа, ахъм… с моя ретрограден период. Беше идеалното време за теб да преживееш това, което ти бе нужно.
— Идеално? Но планът беше напълно смахнат.
— Съвсем не — изкикоти се Херми. — Всичко се развива точно както е предначертано. Виждаш ли, понякога животът ни не се определя от случките в него, а от това как реагираме на тях.
— Какво? Нещо като твърдението: „Ако животът ти подхвърли лимони, направи си лимонада“, така ли? — попитах, цитирайки любимата сентенция на леля Франсел.
— Нещо такова. Винаги имаш избор — дали да си нещастна, или да извлечеш най-доброто от ситуацията.
— Но нали точно това правех — опитвах се всичко да се получи по най-добрия начин? Като организирах шантавото си семейство, като съставях списъци — така се чувствах сигурна.
Херми кимна.
— Предимството да си зодия Дева е, че можеш да си изключително добре организирана и ефективна личност. А недостатъкът е, че можеш да си…
— Властна и вманиачена — довърших вместо него.
— Ъхъ — ухили се той.
Спомних си какво бе казала мама за Херми и дейността му, свързана с общуването, затова реших да му споделя най-ужасния си страх.
— Има и още нещо…
— Какво?
— Аз… се притеснявах, че никой от хората-планети, дори и ти, не се интересувате от мен, защото съм скучна до припадък. Черната овца в семейство Бати. Всички останали са толкова очарователни и интересни.
— Тиби — започна Херми, — ти също си интересна. Не го ли съзнаваш? Хороскопът ти показва, че имаш потенциал да извършиш велики дела. Не си ли се питала някога защо притежаваш толкова добри организаторски качества?
— Просто правя това, което ми идва отвътре. Не е нищо специално.
— Напротив, специално е, Тиби. Повярвай ми. Имаш способности да постигнеш много в живота. Още отсега си пълна отличничка. Но постоянната работа на пълни обороти често води до внезапна повреда в мотора. Затова, ако успееш да разбереш какво искаме да ти кажем през този специален за теб месец, ще успееш да запазиш искрата си завинаги. За да си най-добрата, трябва да намериш равновесието в живота си. Разбереш ли това, ще стигнеш върха и ще се задържиш горе.
— Наистина ли смяташ така?
— Всичко е заложено в рождената ти карта. Ти си родена за първенец — заяви и се засмя. — Само трябва да внимаваш да не оставиш батериите си да се изтощят. А сега искаш ли да ме видиш как се движа, когато съм ретрограден? — Херми започна да се отдалечава на заден ход.