— Неее — извиках, но той продължи да се пързаля назад. Направи една обиколка на пързалката заднешком, после се върна. — А сега искаш ли да се движа нормално? — И пак тръгна, но напред. Гледах го и се смеех. След още една обиколка се върна при мен. — Готова ли си да опиташ сама?
Думите му ме накараха да се почувствам толкова добре, че ми дойдоха сили да завладея целия свят. Бях момиче първенец. Склонна към високи постижения. Не бях скучна. Кимнах.
— Но ме дръж, докато съм готова да се пусна.
Хванати за ръце, отново се плъзнахме по леда. Музиката продължаваше да гърми.
— Мисля, че мога да го направя — обявих след няколко минути.
— Сигурна ли си?
Кимнах.
— Пази равновесие — припомни ми той.
— Ще се опитам — усмихнах му се.
Херми ме пусна и аз останах да се пързалям сама. Пази равновесие и се отпусни — мислех си, докато се носех по леда. Пази равновесие и се отпусни. Чувството беше невероятно. Започнах да се пързалям все по-бързо в ритъма на музиката, но започнах да умувам кой крак къде да сложа и какво трябва да правят ръцете ми. Веднага изгубих равновесие и паднах. Мама и татко пак ме обградиха разтревожено.
— Добре съм — успокоих ги. — Научих се! Почти.
Помогнаха ми да стана и заедно се придвижихме до оградата.
Господин О и Херми се пързаляха заедно и аз отново се възхитих на грациозността им.
— Поговори ли с Херми? — попита мама.
— Да, и мисля, че разбирам какво са се опитвали да ми кажат — отвърнах.
— Какво е то, фъстъче? — поиска да узнае татко.
— Че мога да съм тази, която съм. Да съм Тиби, която иска всичко да е под контрол, но и да знам кога да се отпускам. Да се държа, да се отпускам и да пазя равновесие.
— Това е добър съвет — усмихна се мама.
Усетих как стомахът ми, постоянно свит на топка през последните седмици, започна да се отпуска и се почувствах по-лека. Всичко щеше да е наред. Ретроградният Меркурий не причини такава катастрофа, каквато си представях, и зодиакалният ми месец не се оказа загуба на време. Схванах идеята. Беше ми отнело известно време, но накрая проумях всичко.
Херми ме погледна от средата на пързалката и ме повика. Отвърнах му с вдигнати палци. Аз можех. Всичко беше въпрос на равновесие. И дори да не успеех да се задържа на крака, винаги можех да стана и да опитам отново. Нямаше нужда нещата да са перфектни през цялото време.
Отблъснах се от оградата и се плъзнах към него.
След една седмица се състоя знаменитото ледено парти, организирано от фигуристката Джанет Джонсън. Присъстваха много журналисти, а татко бе поканил всичките ни роднини. Там бяха леля Франсел, леля Никия, леля Маги и вуйчо Норис (които отново се обичаха), Ясмин, Пат, Рейчъл и Херми. В началото обявиха пързаляне в свободен стил за всички. Почувствах страхотно облекчение, че мога да се присъединя към останалите, и да не съм единствената от нашата група, която гледа от скамейките.
Около час след началото Джанет представи своето солово изпълнение. Гледката, когато тя се появи и се понесе по леда, беше поразяваща. Очевидно владееше техниката отлично и беше добра почти колкото Херми и господин О, но не съвсем. Публиката остана възхитена и я възнагради с бурни овации, след което тя отиде при журналистите, за да я снимат.
Последваха изпълнения на различни гости, а не след дълго чух гласа на Херми зад гърба си.
— Твой ред е. Готова ли си?
Преглътнах и кимнах.
— Готова.
— Джанет иска да види цялото семейство Бати върху леда — добави той. Видях, че мама, татко и Пат бяха обули кънките си и ми махаха да отида при тях.
Мога да го направя — казах си, щом усетих да ме завладява паниката. Мога да се справя. Херми ни беше предал няколко урока през седмицата и ни бе показал някои прости движения, които бяха ефектни, но не прекалено сложни. Стегнах кънките и се присъединих към останалите.
— Притесняваш ли се? — попита татко.
Кимнах и той хвана ръката ми и я стисна окуражаващо.
— И аз, но ще си помагаме.
Мама ми се усмихна и четиримата се хванахме за ръце, след което се понесохме към центъра на пързалката.
— На вашето внимание — прочутият астролог Бенджамин Бати и семейството му! — обяви един мъж, който стоеше отстрани на пързалката с микрофон в ръка.
Светлината на прожекторите ни освети, зазвуча ритмична музика и ние започнахме да изпълняваме заучените движения — леко раздвижване на раменете, завъртане на дупето и плъзване напред. Продължи само четири минути, през които обиколихме пързалката, направихме едно-две завъртания и после се поклонихме. Публиката избухна в аплодисменти. Видях, че всички ни гледат и ме обзе топъл прилив на щастие. Почувствах се като звезда. Ето че този път не правех изключение — аз, Тиби Бати, бях център на внимание заедно с мама, татко и Пат. Не се криех в сенките, гледайки как някой от тях обира лаврите. Ясмин се усмихваше и ми махаше. Забелязах и Херми до нея на скамейките. Той кимна и ме поздрави с вдигнати палци. И аз вдигнах палци в отговор и в същия миг паднах по дупе.