Погледнах мама, за да видя как ще реагира. Тя придоби свенливо момичешко изражение и запърха с мигли срещу баща ми.
— Оу, Бенджи — промълви, — обичам да проявяваш твърдост.
За бога — помислих. — Дано да не почнат да се целуват пред мен. Ама че отврат.
— Чуваш ли, Естела? Говоря сериозно — заяви татко, без да крие задоволството си от въздействието, което оказваше върху мама.
— О, чувам ви ясно, господин Бати, здравеняко — рече тя и плесна с ръце. — Ще им организираме много чаени партита. Вечери. Тиби, скъпа, покани ги всички възможно най-скоро. Може да се обадим на Никия да се погрижи за храната, за да опитат автентични карибски ястия. Какво мислиш? Тиби, гледай да разбереш дали някой не е вегетарианец, или не спазва някаква специална диета, като изключим Херми и алергията му към меда. (Леля Никия има собствен ресторант за вкусна карибска храна, каквато приготвяше и мама, преди да стане бизнес дама на годината. Обикновено поръчвахме вечеря от леля поне веднъж седмично.)
С татко се спогледахме усмихнати. Мама пак се отприщи, но този път поне беше в правилната посока.
— Но, мамо, не знам точно какво да правя. Дори не съм сигурна дали ще се запозная с всичките десет планети. Херми каза, че повечето момичета на зодиака се срещат с планетите, които преобладават в хороскопа им.
— Ами тогава не стой, ами погледни хороскопа си, дете! Какво чакаш?
— Чакам Херми, моят покровител, да ми се обади и да каже какво следва. Спомена нещо за Уран, но това бе всичко… Всъщност имаш право, може да опитаме и сами да отгатнем какво ми предстои.
Татко откачи рождената ми карта от стената до бюрото и тримата се наведохме над нея.
— Хм, като че ли се задава някакъв конфликт, фъстъче — отбеляза той. — За Уран знаем, че носи изненади, макар че изборът ти за Момиче на зодиака може да се брои за изненада. Какво друго? Хм, имаме Луна, която е свързана с емоциите, но пък това е типично за Луната.
— Да, но няма ли нещо по-значително? — попитах.
— Като говорим за конфликт… — започна мама, внезапно загубила интерес към моята карта, и вдигна друга, която стоеше наблизо. — Видя ли това?
Татко се обърна към нея.
— Това е картата на сестра ти.
Мама кимна.
— Ей на това му се казва конфликт. Марс, Венера и Луната, подредени така една срещу друга. Мисля, че най-накрая ще се разделят с Норис.
— Видях и неговата карта — кимна татко. — Наистина се очертава някакъв разрив.
— Меко казано — допълни тя.
— Ъъъ, Земята до мама и татко. Тук Момичето на зодиака — обадих се аз. — Мислех, че разглеждаме моята карта.
Мама махна с ръка, сякаш ме отпраща.
— Не, мила. Права си. Херми ще се свърже с теб. Сега какво ще кажеш да отидеш и да провериш как сме с хранителните запаси, докато с баща ти обсъдим проблемите на сестра ми? Ако ще се забавляваме, трябва да имаме достатъчно ядене и пиене.
Въздъхнах разочаровано. За един кратък миг си бях въобразила, че все пак аз ще съм в центъра на вниманието. Отново не бях познала. Въпреки това, беше жалко, че леля Маги и вуйчо Норис може да се разделят. Съжалявах да го чуя. Харесвах ги, но те наистина много се караха. И двамата са зодия Лъв. Известно е, че който е роден под този знак обича да е цар на джунглата и ако трябва да се бори за титлата с още някого, настава ад. Представителите на тази зодия могат да реват като истински лъвове — каква дандания само се вдигаше, щом тези двамата не успяваха да се спогодят. Но както всички Лъвове, те имаха също големи сърца и бяха много щедри, което компенсираше ревовете им. Леля и вуйчо имаха дъщеря — Ясмин — и за разлика от тях, които бяха олицетворение на чаровността, Ясмин беше жалка картинка. Беше на петнайсет и непрекъснато важничеше и се цупеше. Не и пред момчетата обаче — тогава внезапно се превръщаше в госпожица Слънчице. Беше зодия Близнаци, а близнаците обичат да флиртуват. Наричаше ме „превзета маниачка“ само защото един дъждовен следобед, когато ни бяха на гости, ме свари да подреждам гардероба си по цветове. Щом се опитах да й обясня, че го правя, за да намирам лесно нещата си, тя ме нарече „нещастница“. Мразя я. С малко късмет, ако леля и Норис се разделят, ще пратят Ясмин някъде далеч и няма да я видя никога вече. В Австралия например. Или на Луната.
— Хей, тате. Знаеш ли какъв е човешкият облик на Слънцето? — поисках да узная. — Забравих да питам Херми как изглеждат всички планети като хора и с какво се занимават.