Видя други звезди и газови облаци, видя как подобно на фонтани във Вселената се влива нова материя.
Устреми се към вечността, а след това — към златистите атоми на собственото си сърце.
Най-сетне мълчаливото и огромно Нещо произнесе неговото име. Звездата заговори с Машината. Машината отговори на Звездата. И Бойси Ган, обикновен човек, произлязъл от генетичния код на въглеродния живот, трансформиран от фузоритите в ново същество, носещо печата на родственик на звездите, стана посредник при тази беседа, предизвикваща благоговеен ужас. И тя продължи безкрайно, макар че в планетната система на тукашната звезда отне само няколко минути.
Беседата продължи дори и след като посредничеството на Бойси вече не бе необходимо и той беше освободен.
След което приключи. Завинаги.
Бойси отвори очи. До него стоеше Делта Четири и спокойно го наблюдаваше.
Той стана, прозя се, протегна се, извади електродите от челото си, внимателно ги намота на куба и… го захвърли към стената.
Кубът плавно полетя през каютата — псевдогравитационното поле беше слабо, — но при удара се разби.
Сестра Делта Четири изкрещя.
Ган я хвана за ръката.
— Стига, Джули. Вече не ти трябва.
— Аз служа на Машината! — гордо заяви тя. — Името ми е Сестра Делта Четири. Аз…
Бойси поклати глава и я прекъсна:
— Ти никога повече няма да бъдеш Сестра Делта Четири.
Качулката падна от главата й, но тя не забеляза. Косата й беше късо подстригана, за да не пречи при сливането — пластината трябваше винаги да е открита. Момичето посегна и я докосна с треперещи пръсти.
— Аз… Не разбирам! Не чувствам присъствието на Машината!
— И никога няма да го почувстваш — увери я Бойси и докосна своята пластина. — Когато се върнем на Земята, ще махнем тия железа и ще измъкнем електродите от мозъците си. Няма да ни трябват — нито на нас, нито на когото и да било. Никога.
Докато Делта Четири с мъчителни тръпки се превръщаше отново в Джули Мартинит, Бойси я прегърна и убедено каза:
— Сега трябва да започнем отначало, Джули. Ти, аз и цялото човечество.
Той я остави и отиде до старинния пулт за свръзка. Започна да настройва предавателя, за да изпрати сигнал за помощ от мъртвия крайцер „Общност“.
18
Ето как започна всичко.
Звездите изпратиха предупреждение, а Машината пусна агентите си, опитвайки се да намери достоен противник и път за спасение.
Започна със сянката, покрила планетите на Плана и завърши с яркото сияние на могъщите светила, открили пред човечеството нов път.
Машината играеше със себе си, защото й трябваше противник. Но играта завърши с гръмогласен диалог между нея и звездите.
Машината твърде късно се опита да влезе в играта. Всички места около масата бяха заети.
Така започна всичко… и свърши. Легендата за Луцифер, за страданията, за злото и за вечната надежда за нещо по-добро.
Машината закъсня, местата бяха заети. От едната страна бяха звездите, свързани с фузоритна мрежа, а от другата — техният Съперник, готов да направи своя ход.
Преди много галактични епохи звездите го бяха родили, а сега той беше съзрял. Беше готов да заеме мястото си, да получи статус и име.
Място: Съперник на звездите.
Статус: Равнозначен на Вселената.
Име: ЧОВЕЧЕСТВО.