Владимир Мегре
Звънтящите кедри на Русия
1. Извънземна или човек?
Преди да разкажа за по-нататъшните събития, свързани с Анастасия, аз искам да благодаря на всички ръководители на духовни вероизповедания и на всички учени, журналисти и читатели, които ми изпратиха писма, духовна литература или коментари относно изложените събития в първата книга. Определенията по адрес на Анастасия са най-различни. В пресата я наричат «Стопанка на тайгата», «Сибирска вещица», «Пророчица», «Божествено проявление», «Извънземна». Ето защо на въпроса на московската журналистка Мария Карпинска: «Обичаш ли Анастасия?» аз отговорих: «Не мога да се ориентирам в чувствата си». И веднага се разнесе слухът,че не съм бил способен нещо си там да разбера поради духовна некомпетентност. Но как може човек да обича, без да знае кого обича? Та нали досега няма нито едно определение за Анастасия. Аз се опитах, съобразявайки се с нейното твърдение «Аз съм човек. Жена. Да се убедя в това, което говори и все пак да намеря обяснение за нейните необикновени способности. И общо взето успявах.
Коя е всъщност Анастасия?
Млада жена, родена и живееща като отшелница в глухата сибирска тайга. Възпитана след гибелта на нейните родители от дядо си и прадядо си, които също живеят като отшелници.
Може ли да се счита за необикновено преданото отношение на дивите животни към нея?
И в това няма нищо необикновено. В селските дворове маса животни си живеят мирно и се отнасят с уважение към своя стопанин.
По-сложно беше да се определи механизма, чрез който тя може да вижда на разстояние — да знае в детайли за събития отпреди хиляди години и свободно да се оправя и в сегашния ни живот. Как точно работи този неин лъч, изцелявайки хората на разстояние, прониквайки в глъбините на миналото и надниквайки в бъдещето?
Професорът по философия и член-кореспондент на МАИ К.И.Шилин пише в своите изследвания, посветени на анализа на изказванията и действията на Анастасия следното:
„Творческият потенциал на Анастасия — това е всеобщ, а не чисто индивидуален божи дар, дар на Природата. Всички ние и всеки от нас поотделно е свързан с Космоса.
Изходът от предстоящата катастрофа е възможен само чрез хармоничния синтез на изначалните култури. Когато такива култури развиват хармонично, чисто Детство, това са „женски тип“ култури. Най-пълно и ярко този тип култури се проявява в будизма — но и при нашата Анастасия също. Ето защо е възможна такава верига от отъждествявания: „Анастасия = Каннон = Тара = Буда-Майтрея“. Анастасия е съвършен човек, подобен на Бога.“
Дали това е така или не, не е моя работа да съдя. Само тогава не е ясно защо тя не пише никакво учение както всички озарени, подобни на Бога, а вместо това през целите си двадесет съзнателни години се занимава само с дачниците.
И все пак, четейки изказванията на учените, успях да стигна до извода, че тя не е някаква си луда. Защото в науката има поне хипотези за обяснение на това, което тя говори, а по отделните направления се правят опити. Така например на въпроса: „Анастасия, по какъв начин ти улавяш и описваш разни ситуации от преди хиляди години, та даже и мислите на велики хора от миналото виждаш?“ — тя отговори:
— Първата мисъл, първото Слово са се явили в нашия Създател. Неговите мисли живеят и днес, невидими, около нас. Те запълват цялото космично пространство, отразявайки се в живите, материални творения, създадени за най-важния — за човека! Човекът е рожба на Създателя. И като всеки истински родител не би могъл да пожелае за своето дете нещо по-малко от това, което има сам Той. Бог ни е дал всичко. И нещо повече — свобода на избора! Човек може да твори и усъвършенства света със силата на мислите си. Дори и най-малката човешка мисъл не изчезва в нищото. Ако е добра, тя създава лъчезарно пространство и застава на страната на светлите сили; ако е тъмна — на противоположната страна. И днес всеки човек може да се възползва от която и да е мисъл, въэникнала някога в хората и Създателя.»
— А тогава защо всички не се ползват от тях ?
— Ползват се всички, но в различна степен. За да се ползваш, трябва да мислиш. А далече не всички могат това поради ежедневното суетене.
— Значи, стига само да се замислиш — и всичко ще стане? И тогава даже мислите на Създателя могат да се проумеят?
— За да се проумеят мислите на Създателя, трябва да се достигне чистотата и скоростта на Неговите мисли. За да се постигнат мислите на озарените хора и духове, трябва да имаме чистотата и скоростта на тяхното мислене. Но ако някой няма онази чистота на помислите, която е необходима за да се общува с измерението на светлите сили — онова, в което живеят светлите мисли, — тогава той по неизбежност черпи от тяхната тъмна противоположност и в резултат на това мъчи себе си, мъчи и другите.