Два пъти… Браянт изчака телефонът му да звънне цели два пъти, преди да вдигне, ала с каквото и Джо да беше отвлякла мислите му за миг, то бе забравено, когато той провлече едно „здравей“ и се отдалечи, като се смееше.
Да, определено беше време да си опресни CV-то.
— Задръж рестото, ти, мръсно животно…
Докато изричаше репликата, Рейдж повдигна брадичка и целуна Мери по челото, наслаждавайки се на блаженото им състояние на пълна отпуснатост. В отговор, тя се сгуши още по-плътно до голите му гърди и се прозя толкова широко, че челюстта й изпука.
— Ииииииииии ето ти го и доставчика на пица. — Рейдж се засмя и лапна близалката с вкус на грозде. — Знаеш ли, обичам тъпата статуя, която всички събарят в предната част на къщата.
„Сам вкъщи“. В леглото. С неговата шелан, пълен корем и знанието, че Мери се беше съгласила да го остави да избере още два филма.
Като например „Умирай трудно“ и „Коледна ваканция“.
Та нали наближаваше онзи неин човешки празник.
И, човече, ако това не беше същински рай, той не знаеше какво друго би могло да бъде. Тялото му беше толкова отпуснато, че сякаш се носеше върху пухкав бял облак, а никой от филмите, които беше приготвил за гледане, не предполагаше да владееш чужди езици и да си изплачеш очите.
Филмовите вечери можеха да се превърнат в проблем за тях.
Мери обичаше сериозни филми. Той си падаше по популярните хитове.
Нищо общо. Но, хей, трябва да правиш компромиси, когато си обвързан, нали така?
— Какво ще гледаме след това? — промълви тя.
— Брус Уилис и Чеви Чейс. Ще те оставя да отгатнеш в кои филми.
Тя подпря брадичка върху гърдите му.
— Да не би да избираш филми с коледна тематика само заради мен?
— Аха. Искаш ли да ме мляснеш, задето съм толкова грижовен?
Тя се приведе към него и той улови лицето й между шепите си и я целуна дълбоко. Когато се отдръпнаха, той се загледа в устните й, усещайки онова познато сгряване там, където бе най-важно за един мъж.
— Мога ли само да кажа с какво нетърпение очаквам душа ни преди Първото хранене?
— Така ли?
Усмивката, разляла се бавно върху лицето й, само още повече разпали онази горещина.
— Мммммм…
— Ако беше някой друг — промълви тя, — щях да се питам как изобщо ще си в състояние да се възбудиш отново за… и аз не знам, за месец напред.
— О, ще бъда готов за теб. Винаги.
Само дето тогава нещо у нея се промени. Рейдж видя мига, в който това стана, макар да не би могъл да каже какво го издаде.
— Какво има? — прошепна. — За Бити ли мислиш?
Преди Мери да успее да отговори, той спря филма с дистанционното (по една иронична случайност точно когато Кевин си сложи от афтършейва на баща си и се разпищя с цяло гърло).
Докато десетгодишният Маколи Кълкин се дереше беззвучно от плоския екран върху стената насреща им, Рейдж отметна кичур коса от лицето на Мери.
— Говори с мен.
Тя се отпусна тежко по гръб.
— Не искам да разваля момента с още драма.
— Защо мислиш, че ще развалиш каквото и да е?
— Хайде де, Рейдж… имам чувството, че най-сетне оправихме нещата между нас, а ето че сега… се опитвам отново да ги скапя.
Рейдж се намръщи и се обърна на една страна, подпирайки глава върху ръката си.
— Защо мислиш, че да говорим за Бити би скапало каквото и да било между нас? — Когато тя не отговори, той описа кръг върху голата й ръка. — Мери?
Когато най-сетне се вдигнаха към него, очите й бяха овлажнели.
— Трябва да ти кажа нещо.
— Можеш да ми кажеш всичко. — По дяволите, след последните — кое време беше сега? Обяд? — осем часа заедно, се чувстваше неуязвим, когато ставаше дума за нея. — Не се притеснявам.
— Онази прострелна рана… — Тя подсмръкна, ала изглеждаше твърдо решена да продължи. — Когато се завърна след звяра и лежеше на земята…
Вдигна ръце към лицето си и се загледа в тавана, сякаш отново се намираше насред онова поле. Първият инстинкт на Рейдж бе да й каже да спре, да пропъди спомена, никога вече да не се връща към този миг.
Само че тя не беше страхливка с емоциите си. Никога не бе била.
— Борих се, за да те задържа тук. — Тя го погледна. — Аз… умолявах Джейн и Мани да направят нещо, да ти помогнат.
— Естествено, че си. Аз страдах… искам да кажа, сделка или не за отвъдното, изживяването определено не беше забавно за мен, уверявам те.
— Да. — Тя извърна очи. — Не исках да страдаш.
Когато неговата Мери се умълча, той взе ръката й и я поднесе към устните си.