— Защо, за бога, смяташ, че опитите ти да спасиш живота ми биха могли да бъдат нещо лошо? Искам да кажа, не съм някой терапевт, но усещам, че се опитваш да се извиниш за това. Което е пълна лудост. Във всяко отношение…
— НеискахдаизоставяБити.
— Моля? Какво каза? Не го разбрах съвсем.
Мери се надигна и седна, увивайки чаршафа около голите си гърди.
— Бих могла просто да те открия от другата страна… но когато се стигна до този момент, да, уплаших се, защото ти не дишаше и… и умираше… но освен това не исках да изоставя Бити. Исках да останеш, за да мога да продължа да й помагам. И толкова съжалявам, господи, Рейдж, толкова съжалявам.
Рейдж примига няколко пъти.
— Нека видя дали съм разбрал правилно. Извиняваш ми се, защото не си искала да оставиш едно осиротяло момиченце, което току-що е видяло как майка му умира пред очите му, да се справи с всичко това само? Наистина?
— Имам чувството, че… че те предадох по някакъв начин. Искам да кажа, уговорката да те открия от другата страна засяга само твоята съдба и моята. Заедно. Само нас двамата. Ала когато настъпи решителният момент, аз се борих, но не за нас. Не наистина. Защото знаех, че ще те видя отново. Борих се… заради някой друг. И това ми се струва ужасно неправилно.
Рейдж също се надигна и седна, завивайки скута си с одеялото. Изречено с тези думи, май разбираше защо тя се чувства така.
И все пак…
— Мери, ако това ще ти помогне, аз не исках да оставя братята си. Най-много се притеснявах за теб и мен и какво ще се случи с нас, но то не бе единствената мисъл в главата ми. И за мен имаше други хора. — Той се усмихна и потърка челюстта си. — Макар и един от тях да ме прасна — на два пъти — веднага щом станах от леглото. Както и да е, разбирам те, ала както го виждам аз, не очаквам целият ти живот да се върти около мен. Уважавам професията ти и те обичам заради всичко, което правиш в „Убежището“. В онзи момент си почувствала, че имаш недовършена работа, за която трябва да се погрижиш. Това е нещо, което уважавам. — Той се намръщи. — Е, стига да си имала намерение да ме откриеш в Небитието, ако не се бях върнал…
— О, господи, да! — Тя се протегна и го притегли към устните си. — Кълна се в душата си. Дори ако това означаваше да изоставя Бити, щях да дойда при теб. Изобщо не се съмнявам в това.
Рейдж се усмихна и отново взе лицето й в шепите си.
— Значи всичко е наред. Трябва да знаеш, моя Мери, че отдадеността ти на работата е точно толкова част от онова, което обичам у теб, колкото и останалото от… е, нали знаеш, всичко. Недей да губиш нито миг повече в мисли защо си постъпила така, както си постъпила. Съсредоточи се върху това колко е невероятно, че сме тук, заедно, и че всичко се нареди точно както трябваше.
Тя се просълзи мъничко.
— Наистина ли?
— Да.
Те се целунаха, този път бавно и сладостно. А после той се отдръпна назад и в продължение на един дълъг миг се наслаждава на разрошената й коса, сънените очи и рубиненочервените й устни, които изглеждаха така, защото часове наред я беше целувал.
— По-добре ли се чувстваш?
Тя кимна.
— О, да. Абсолютно.
— Искаш ли да догледаме филма?
— Да, наистина искам.
Рейдж отново се усмихна.
— Обичам, когато ме лъжеш по този начин.
— Не те лъжа!
Той я намести в прегръдките си и като поклати глава, заопипва наоколо за дистанционното.
— Радвам се, че го обсъдихме. Искам да кажа, погледни само Кевин. На път е да изперка, защото не му обръщаме внимание. Хлапето ще има нужда от сериозна терапия, ако ще го слагаме на пауза по този начин.
Смехът на Мери се прехвърли от нейното тяло в неговото и, господи, усещането беше прекрасно. А после тя въздъхна, намести се още по-удобно… и след няколко минути вече беше потънала в сън, дишайки с дълбокия, равномерен ритъм на някой, който има чиста съвест и е в мир с онзи, когото обича.
Докато крадците ги намажат с катран и ги овалят в пера, Рейдж също задрямваше, ала все пак остана буден през целия ден. Не заради филмите обаче.
Понякога почивката, от която се нуждаеш, е просто да държиш правилния човек в обятията си, да усещаш топлината му и да знаеш, че никъде няма да отиде.
Не и без теб.
Истинска любов, реши той, това бе единственото презареждане, от което се нуждаеше.
37.
В крайна сметка, Мери се спра на дънки.
Не беше обичайният й стил, но за излизането на по сладолед с Бити не искаше да носи обичайните си елегантен панталон с блуза — та нали целта бе да се отпуснат и да си прекарат приятно.