Не, не този бананов сплит.
И можеш да пропуснеш ядките…
Я чакай, наистина ли се разправяше със самия себе си за собствените си сексуални намеци?
— Колкото поискате. — Тя буквално изпърха с мигли. — Кои вкусове? Може да опитате и захарните пръчици, ако искате?
Думите бяха изречени задъхано, подчертани с цял куп навеждане наред и показване на всичко, което тясната ризка, пъхната в голямата пола, не успяваше да скрие.
— Нека попитам съпругата си. — Нарочно използва човешкия термин. — Мери?
Усмивката на Мери беше непринудена и спокойна, и той обичаше това у нея — беше толкова уверена в себе си и в любовта му към нея, че никога не трепваше, независимо колко жени само дето не му се хвърляха на врата.
— Аз искам шоколадов с парченца шоколад във вафлена фунийка.
— Бити? Искаш ли да пробваш нещо друго, освен ванилия?
Момиченцето го изненада, като дойде по-близо.
— Мисля… да, може ли да опитам някои други, моля?
Докато Бити вдигаше очи към нея, момичето зад щанда се поизпъна мъничко, сякаш някой беше натиснал копчето за отслабване на либидото й.
— Искаш ли да ви донеса по малко от всички вкусове на масата? С баща ти може да ги опитате заедно.
Всички замръзнаха. Той. Мери.
Не, чакай. Бити не замръзна.
— Той не ми е баща. Но, да, моля.
На сервитьорката й беше все едно. Тя просто се обърна и извади малък поднос с дванадесет различни хартиени фунийки, подредени в картонени подложки.
Той не ми е баща.
Думите бяха излезли гладко и без колебание, сякаш четеше име върху карта или посочваше книга върху рафт. А в същото време Рейдж все още стоеше като вкаменен, докато сервитьорката приготвяше подноса им. После го остави върху плота и подаде фунийката на Мери, която я пое с леко разтреперана ръка.
Погледите на двамата се срещнаха и беше очевидно, че се притеснява за него; самият той също беше мъничко притеснен. Чувстваше се така, сякаш го бяха праснали в корема.
— … масата?
Рейдж се отърси и погледна към сервитьорката.
— Моля?
— Искате ли да го вземете със себе си? Искам да кажа, мога да го занеса на масата ви, ако предпочитате.
— Не, не, няма нужда. Благодаря. Ще се върна, за да поръчам още и тогава ще платя, става ли?
— Аха. Добре.
Все тая се подразбираше. Не че Рейдж го беше грижа.
Отнесе подноса на масата до аварийния изход (която избра по навик, в случай че десетината оцелели лесъри в Колдуел, решаха да нахълтат през розовата врата, зажаднели за шоколадов сладолед с ядки и маршмелоус), остави го и подаде розова лъжичка на Бити.
— Давай. А после ще ми кажеш какво си избираш във фунийка или на мелба.
Бити просто се взираше в пъстрите цветове и консистенции пред себе си. Яркозеленото на шамфъстъка и ментата с шоколадови пръчици, залезнокораловия цвят на някакво сорбе и веселото розово на ягоди. Изборът наистина си го биваше.
— Откъде да започна? — попита тя.
— Откъдето поискаш — каза Мери, докато се настаняваше с фунийка в ръка.
— Искаш ли аз да пробвам пръв? — предложи Рейдж.
— Да. Моля.
Леле. За първи път в историята беше изправен срещу сладолед и не изпитваше интерес към него.
— Мисля да започна оттук — измърмори, загребвайки нещо, чийто аромат дори не усети.
— Вкусно ли е? — попита Бити.
— О, да. И още как.
Когато тя се приведе напред и пъхна розовата си лъжичка в половината, която бе оставил, той погледна към Мери. Неговата шелан бе приковала очи в момиченцето, сякаш начинът, по който то опитваше десерта, щеше да й издаде важна информация за това как се справя със скръбта си. И странно… докато местеше поглед между тях, Рейдж за първи път забеляза, че и двете имат кестенява коса.
Всъщност, Бити изглеждаше така, сякаш би могла да бъде…
Аха. Леле.
Май трябваше да забави темпото. Така де, колко вампири имаше на планетата? И колко човеци? Фактът, че и двете бяха жени и имаха кестенява коса, вместо руса или червена, или пък черна, не беше кой знае каква изненада.
Не, каза си той твърдо, нямаше абсолютно нищо предначертано в това, че тримата седяха в сладоледаджийницата… освен дето десертите, поднасяни под този розов покрив, бяха доказателство за съществуването на добър Бог.
— … моля?
— Какво? — попита той. — Извинявай, отвлякох се по менюто над щанда ей там.
— Мисля, че най-много ми хареса шоколадовия с шоколадови парченца — каза Бити.
Рейдж отново погледна към Мери, а после трябваше да извърне очи.