— Имаш го. В чашка или във фунийка?
— Мисля…
Вафла, довърши той наум.
— Вафла — довърши Бити на глас.
— Дадено.
Докато се изправяше и отиваше към човешката жена с ретро пола, Рейдж си каза: Не. Всички деца обичат шоколадов сладолед. С парченца шоколад. Във вафлени фунийки.
Това изобщо не беше пръстът на съдбата.
Наистина.
Ама наистина.
38.
Студеният вятър брулеше хълма и караше падналите листа да танцуват около дизайнерските мокасини на Асейл. Далеч под него реката изглеждаше неподвижна, сякаш някой бе спрял течението й за през нощта и водата се радваше на възможността да си почине. На север луната се издигаше в небето, ярка светлина, прорязала кадифената чернота на небето.
Студеният въздух дразнеше сдъвкания му нос, така че той дишаше през устата. И все пак, дори без да използва цялото си обоняние, усети приближаването му.
Не се обърна и каза на изгледа пред себе си.
— Доста романтично местенце.
Гласът на Троу беше нисък.
— Ще те убия.
Асейл извъртя очи и хвърли поглед през рамо.
— Пистолет? Наистина ли?
Другият мъж стоеше точно зад него, с автоматичен пистолет в ръка и пръст върху спусъка.
— Мислиш си, че няма да го използвам?
— Защото те целунах… или защото ти хареса? — Асейл отново се обърна към реката. — Каква проява на слабост от твоя страна.
— Ти си…
— Тялото ти не лъже. Мозъкът ти може и да е на противоположното мнение, но и двамата прекрасно си даваме сметка за възбудата ти. Ако имаш проблем с този факт, той си е твой, не мой.
— Нямаше право!
— А ти имаш много традиционна гледна точка върху секса, нали?
— Не искам никога вече да се доближаваш до мен.
— Не се ли канеше да натиснеш спусъка? Или вече се отказа от това? Навярно си осъзнал колко невероятно страхливо би било да теглиш куршума на един иначе невинен мъж.
— У теб няма нищо невинно. И нямам доверие на присъствието ти в дома на Нааша.
— А междувременно, самият ти си просто гост, така ли? Гост, който по една случайност топли домакинята в тези студени дни… докато хелренът й спи по-надолу по коридора. О, да, в това няма нищо безпринципно. Толкова похвално.
— Отношенията ми с нея не ти влизат в работата.
— Е, така е и не е така. Очевидно не я задоволяваш достатъчно… в противен случай нямаше да ме поканят снощи.
— Просто искаше да ти покаже играчките си. Следващата седмица ще бъде някой друг.
— Настоява ли да спиш в мазето? В тъмна стая? Или ти позволява да се качиш на горния етаж, при възрастните? Между другото, ще ме застреляш ли? Защото ако си се отказал, може би няма да е зле да дойдеш тук и да ме погледнеш в очите, докато говорим. Или си нямаш доверие?
Разнесе се звук от газене на листа. А после Троу се появи от лявата му страна, с развяно от вятъра черно вълнено палто.
— Това не е ли парк за кучета, между другото? — Асейл се огледа наоколо, а после посочи от другата страна на реката. — Аз живея ей там, както ти много добре знаеш. Виждам човеците и техните животни на този хълм, когато нощите са по-топли…
— Мери си приказките.
— Или какво? — Асейл наклони глава на една страна. — Какво ще ми направиш?
— Ще ти го начукам.
— Да, моля. Или пък обратното, ако предпочиташ.
Червенината, плъзнала по шията и бузите на Троу, се виждаше съвсем ясно на лунната светлина. Отвори уста, сякаш се канеше да каже нещо рязко. А после пламналите му очи се спуснаха надолу… и се задържаха върху устата на Асейл.
— Е, какво ще бъде — провлече Асейл. — Отгоре… или отдолу.
Троу изруга.
А после се изпари във въздуха, дематериализирайки се от хълма… и заминаването му можеше да бъде изтълкувано по един-единствен начин: беше по-любопитен, отколкото искаше да си признае, по-отчаян, отколкото можеше да понесе. Беше дошъл с едно намерение, но не бе успял да го изпълни заради друго.
Останал сам на хълма, Асейл с изненада установи колко малко го беше грижа дали спусъкът бе натиснат, или не.
В далечината под него една лодка се носеше по водата; светлината на кърмата й беше бяла, в предната й част се виждаше червен фенер. И двете светлини подскачаха лениво.
Не беше някой от неговите доставчици. Техните лодки нямаха светлини.
Което му напомни… Вишъс беше направил поръчка за оръжия. Нищо екзотично и не особено голяма бройка.
Братството първо искаше да го изпита като източник на оръжия и Асейл уважаваше това. Доставчиците му обаче нямаше да са доволни да осигуряват толкова малко бройки задълго. Когато заобикаляш човешките закони, трябва да печелиш от това, а контактите му и така вече бяха недоволни от това, че поръчките му за хероин и кокаин бяха секнали толкова рязко.