Е, тези за кокаин не бяха секнали напълно. Все още трябваше да се грижи за своите нужди.
Размяната на оръжия и пари щеше да се състои едва на следващата вечер, което бе доста разочароващо.
Сега имаше толкова много време на свое разположение. И макар че твърдо възнамеряваше да свърши онова, което беше обещал на Рот, както и предвкусваше как принуждава Троу да наруши онова свое сексуално тесногръдие, не би могъл да каже, че има нещо, което го изпълва с истинско вълнение или интерес.
Напъха ръце в джобовете на кашмиреното си палто, отметна глава назад и зарея поглед нагоре, виждайки не някаква версия на райски небеса, а единствено празно, студено пространство.
По някаква странна причина, когато изправи глава, мобилният му телефон се озова в ръката му.
И преди да успее да се спре, от другата страна на линията се разнесе звън. Веднъж. Два. Три пъти…
— Ало? — обади се женски глас.
Тялото на Асейл реагира като камертон, вените му завибририха под кожата, мозъкът му се взриви по начин, по който дори кокаинът не можеше да го направи.
— … ало?
Затвори очи, а устните му оформиха нещо, което можеше само да се радва, че Марисол не бе в състояние да чуе, нито да прочете върху тях… а после свали слушалката от ухото си. Докато прекъсваше връзката се зачуди защо продължаваше да се изтезава, като й се обажда и затваря по този начин.
Но разбира се, той не обичаше да измъчва единствено другите, нали така?
В крайна сметка, омразата, също като добротата, започва вкъщи.
Беше убийствено скучно.
Докато палеше поредната ръчно свита цигара, облегнат на една лавица, покрита с лесърски урни, Вишъс гледаше как светлината от факлите играе върху грозното лице на Кор. Смяната му беше започнала с падането на нощта, когато бе изпратил Бъч на работа в града. Беше хабене на ресурси да охраняват копелето по двойки.
Събуди се, задник такъв, помисли си. Хайде, отвори очи.
Никакъв шанс. Конвулсивното подръпване в едната половина на тялото на Кор бе престанало през деня и сега единственият признак на живот бе повдигането и спускането на гърдите му. Медицинското оборудване (на което Ви беше изключил звука, защото, първо, и сам можеше да разчете информацията, и второ, от непрестанното пиукане му се приискваше да изпразни пистолета си в шибаната машина) показваше, че за някой, намиращ се в дълбока кома, основните жизнени функции на Кор са добри. А междувременно, венозната система вливаше течности и хранителни вещества в тялото му, катетърът изпразваше мехура му, а електрическото одеяло поддържаше температурата му.
На Ви наистина му се искаше копелето да се събуди.
Твърде много време за мисли…
Тих звън оповести, че бе получил съобщение. Той го прочете и се отправи към портата.
Джейн го чакаше от другата страна на металните пречки, преметнала спортни сакове през рамо, невероятно сексапилна в хирургическите си дрехи и бяла престилка, въпреки че висяха върху нея като чувал. Държеше телефона си в ръка и пишеше съобщение на някого, а късата й руса коса бе паднала напред и закриваше лицето й, но дори така Вишъс виждаше, че не носи грим… и по някаква причина особено му се набиха в очи ноктите й — без лак и маникюр.
Винаги ги изрязваше съвсем ниско, за да не закачи хирургическите си ръкавици с тях.
Или пък нечии вътрешни органи.
За миг Ви просто я съзерцаваше. Толкова бе погълната от работата си, че дори не го бе забелязала, и човече, той обожаваше това у нея. Умът й, този мощен двигател в черепа й, бе най-сексапилното нещо в нея, онова, което го предизвикваше, караше го да дава най-доброто от себе си… и от време на време да чувства, че може би, евентуално, като че ли не бе най-умният в къщата.
И разбира се, онзи момент, когато тя бе насред бойното поле, заобиколена от парчета лесъри, пистолети и опасността от унищожителен хаос така близо, както тревата под краката й, а единственото, върху което бе съсредоточена, бе да спаси брат му.
— Ви?
Начинът, по който изрече името му, говореше, че май не го вика за първи път.
— Извинявай, здравей. — Отключи и отвори вратата, отдръпвайки се, така че тя да може да мине, както беше натоварена. — Имаш ли нужда от помощ с всичко това?
— Не, ще се справя. — Тя му се усмихна, а после отново стана делова. — Как е положението там вътре?
Интересно, те наистина не бяха особено по прегръдките. Другите двойки в имението обикновено се посрещаха с топли, продължителни прегръдки, ала той и Джейн? Винаги имаха твърде много неща, за които да говорят.