39.
— Ще ми разкажеш ли още за хората, с които живееш? — помоли Бити от задната седалка на понтиака и
Мери погледна към Рейдж.
Тримата се прибираха, напълнили коремите си с най-различни сладоледи, а по-голямата част от напрежението на онова с „баща ти“ се беше разсеяло. Обаче, човече, беше наистина труден момент… е, за всички, освен за Бити. Нея като че ли изобщо не я беше грижа.
Същото не можеше да се каже за двамата възрастни. На това му се казваше да извадиш проблема с липсата на деца на светло. Но поне останалата част от излизането беше невероятен успех.
— Още за моите хора, а? — Рейдж хвърли поглед в огледалото за обратно виждане и се усмихна. — Чакай да помисля. Говорихме за краля, животните и Ласитър. Който всъщност би трябвало да бъде причислен към животните. И така… някога срещала ли си близнаци?
— Не, никога. Не ми беше позволено да напускам къщата.
Рейдж примига.
— Съжалявам, Бити. Трябва да ти е било много трудно.
— Баща ми не искаше да се виждаме с никого.
Мери трябваше да положи усилие, за да не потръпне.
Рейдж се намръщи и тя усети как улови ръката й.
— Нека те попитам нещо, Бити — каза той.
— Добре.
— Как се научи да четеш? А и говориш наистина добре.
— Майка ми е била учителка. Преди да се обвърже с баща ми.
— А.
Мери се обърна в седалката си.
— И ти ли искаш да станеш учителка?
Веждите на момиченцето се повдигнаха.
— Да, мисля, че бих искала. Ала не знам къде да отида на училище за това. Мама е учила в Южна Каролина.
Мери се опита да не покаже никаква реакция.
— Наистина ли? Никога не е споменавала, че е оттам.
— Там са живели родителите й. Но са починали.
— Чух, че там имало колония — обади се Рейдж.
— Баща ми бил сезонен работник. Пътувал там, където имало работа, работел за човеците, докато не я срещнал. Тогава дошли тук и той станал електротехник за расата. Започнал да пие твърде много и тогава всичко се променило. Родила съм се след като нещата се влошили… а може би аз съм била причината за това.
Мери не каза нищо. От една страна се надяваше Бити да продължи, от друга беше наистина тежко да чуе нещо подобно от устата на дете. А после се намръщи, забелязала, че наближават „Убежището“.
Погледна към Рейдж, с намерението да му подскаже да не спира… но той кимна, сякаш вече знаеше точно какво се върти в главата й.
Може би ако продължеше да шофира, Бити щеше да продължи да говори.
Защото нищо от това не беше записано в досието й.
— Понякога — подхвърли Мери, — алкохолът може наистина да нарани хората.
— Баща ми беше този, който ни удряше. Не бирата, която пиеше.
Мери се прокашля.
— Много вярно, Бити.
Момиченцето замълча, а после, преди Мери да успее да каже каквото и да било, отново се обади:
— Може ли да те попитам нещо, госпожице Лус?
Мери отново се обърна назад и като срещна очите й, кимна.
— Всичко.
— Каза, че твоята мамен е умряла, нали?
— Така е.
— Къде направи церемонията за изпращането й в Небитието?
— Ами, Бити, то… — Мери прибра кичур коса зад ухото си. — Истината е, че някога бях човек, Бити.
Момиченцето се сепна.
— Аз… не знаех.
— Това е много, много дълга история. Срещнах го и се влюбих в него. — Тя сложи ръка върху рамото на Рейдж. — А после се случиха разни други неща. И оттогава съм част от света на вампирите. Сега животът ми е тук, с всички вас и няма да се върна там, където живях някога.
Бити сбърчи вежди.
— Но какво стана със семейството ти? Със себе си ли ги доведе?
— Бяхме само мама и аз. А когато тя умря, нямаше нищо, което да ме задържа в онзи свят. Благодарение на Рейдж… — Тя го погледна и му се усмихна. — Е, благодарение на него намерих новото си семейство.
— Имате ли деца?
Мери поклати глава.
— Не, и никога няма да мога да имам.
Момиченцето отново се сепна.
— Никога?
— Не. Не ми е било писано. Имам обаче работата си в „Убежището“, а там има цял куп деца, които се нуждаят от помощта ми. — Като теб например. — Така че давам приноса си към бъдещето, към новото поколение, по този начин.
Бити се намръщи и дълго остана така. А после погледна към Рейдж.
— Ами ти? Имаш ли деца? Преди да срещнеш… ами, нея, имам предвид.
Рейдж се пресегна и голямата му ръка улови дланта на Мери в топла, силна хватка.
— Предполагам, че бих могъл да имам. Но ако няма да бъде с нея, няма да бъде с никоя.
— Моята мамен казваше, че децата са най-голямата благословия в живота.
Мери кимна през болката, стиснала внезапно сърцето й.