— И е била напълно права.
— Близнаци, значи? — напомни Бити.
Рейдж си пое дълбоко дъх, сякаш трябваше да положи усилие, за да се върне към обикновения разговор.
— А, да. Близнаци. Ами, имаме си двама близнаци в къщата. Еднояйчни са, но изобщо не си приличат.
— Как е възможно?
— Ами, единият е бил превърнат в кръвен роб.
— Какво е това?
— Практика, която кралят обяви за незаконна. Когато един вампир държи друг против волята му и го използва като източник на кръв. Зейдист бил белязан по време на бягството си, а неговият близнак Фюри (именно той го спасил), изгубил крака си. Но накрая всичко се нареди. Сега и двамата са обвързани, а Зи има най-сладкото детенце на планетата. Нала ще ти хареса. Тя е истински бонбон.
— Мисля, че бих искала един ден да имам деца.
Мери отново се обърна към нея.
— И наистина ще имаш.
— Но ти не можеш, нали? Ами ако и с мен се случи същото?
— Е, възможно е. Но ми се иска да вярвам, че ако мислиш положително, ще ти се случват положителни неща. Така че си се представи в щастливо семейство, обвързана с мъж, който те обича и се грижи за теб и те оставя да се грижиш за него. А после си представи новороденото си дете, топло и шаващо в ръцете ти. Виж очите му, които са досущ като твоите или пък косата му, която е досущ като тази на баща му. Представи си го, мисли позитивно и го накарай да се случи.
— Освен това — обади се и Рейдж, — дори ако не можеш да си родиш дете, би могла да си осиновиш. Или пък да работиш с деца, като Мери. Винаги има и друг начин.
— Винаги — съгласи се Мери.
Покараха още малко, а после Рейдж се отправи обратно към „Убежището“. Когато спря до бордюра, се прокашля.
— Е, Бити.
— Да?
Рейдж изви масивните си рамене, така че да може да я погледне.
— Утре съм на работа, но следващата нощ ми е свободна. Искаш ли да вечеряш с мен и Мери? Иска ми се да излезем да хапнем някъде.
— На ресторант? — попита Бити.
— Аха. „Ти Джи Ай Фрайдейз“… Ходила ли си някога там?
— Ами, всъщност не.
— Е, какво ще кажеш?
И… това бе още една причина да го обича, помисли си Мери.
Тя слезе и дръпна седалката напред.
Бити вдигна очи към нея.
— Може ли, госпожице Jlyc?
— Абсолютно.
— В такъв случай, да, моля.
— Страхотно! — Рейдж плесна с ръце. — Господи, на всяка цена трябва да си поръчаш брауни със сладолед. Невероятно е.
Бити се забави за миг на бордюра. А после помаха за довиждане.
— Благодаря. За сладоледа.
Мери върна седалката на мястото й, наведе се и сложи длан върху кожената тапицерия, все още топла там, където бе седяла допреди малко.
— Ще се видим вкъщи.
— Ммм-хмм.
Протегна се и го целуна по устата.
— Обичам те.
— И аз те обичам, моя Мери. — Рейдж я придърпа за още една целувка и понижи глас. — Ваните са страшно забавни. Знаеше ли го?
Усмивка се разля по лицето й и си остана там, а веждите й подскочиха.
— Нима?
— Мисля, че ще я напълня и ще се пъхна в нея точно преди Последното хранене. Искаш ли да се присъединиш?
— Това означава ли, че отново ще ядем в спалнята?
— Господи, определено се надявам на това.
Мери се засмя и се изправи.
— Ще се върна по обичайното време.
Докато се отдръпваше от колата видя, че Бити мести поглед между тях двамата. А после колата изрева и Рейдж се изнесе, оставяйки дълбоки отпечатъци от гуми.
Мери се засмя.
— Не можа да не се изфука.
— Какво означава това?
— Опитва се да ни впечатли с шофирането си. — Те се отправиха към къщата. — Мъжете обичат да го правят. По-силно е от тях.
Мери въведе кода и когато отвори вратата, ги посрещна миризмата на курабии с парченца шоколад.
— Леле, за втори път тази седмица.
Искаше й се да предложи на Бити да последват смеха и бъбренето, които долитаха откъм голямата кухня и да се присъединят към останалите, но момиченцето се насочи право към стълбите. Надявайки се на още един шанс да си поговорят, Мери я последва на втория етаж и спря на площадката пред кабинета си.
— На тавана ли ще се качиш? Аз имам да попълня разни документи, така че ще бъда тук, ако се нуждаеш от нещо. Или пък, ако ти се прииска, да отидем да печем курабии.
Бити свали голямото си яке.
— Мисля, че ще поседя в стаята си. Но ти благодаря.
— Добре. Ами, лека нощ.
— Лека нощ…
— Аз ще бъда тук. До малко преди съмване.
— Благодаря ти.
Мери остана на мястото си, пред отворената врата на кабинета, докато Бити тръгна към стълбите…
Случи се толкова бързо. В един момент момиченцето се отдалечаваше, а в следващия се обърна и прекоси бързо разстоянието, което ги делеше.