Ръцете му се обвиха около Мери, светкавично, като поемане на дъх, и останаха също толкова кратко.
А после Бити изчезна, изкачвайки стълбите към тавана, без нито дума или поглед повече.
Мери остана на мястото си. Още доста дълго.
Само това ми трябваше, помисли си Ви, докато думите му увисваха във въздуха между него и Джейн.
Някога мислила ли си да си имаш дете?
Неговата шелан се вкамени, притихнала на мястото си, а той изруга под носа си… само че това не беше въпрос, който можеш да си вземеш обратно. Дори и ако на носилка между вас лежи полумъртъв враг.
И сте заобиколени от стотици сърца в урни.
И това се случва насред работната нощ и за двама ви.
Мамка му, това наистина ли беше излязло от устата му?
О, и между другото, определено щеше да фрасне още един на Рейдж, когато го видеше отново. Дори ако строго погледнато, вината не беше на Холивуд. Единственото, което бе направил, бе да зададе същия въпрос, защото очевидно самият той се измъчваше от него.
И все пак, Ви щеше да му фрасне един.
— Леле — бавно каза Джейн. Потърка носа си и отметна русата си коса назад. — Ама че изненада.
— Виж, забрави, че изобщо го споменах…
— Не, няма. И защо ме питаш? Защото ти искаш деца или защото искаш да знаеш какво мисля аз?
— Искам да знам какво мислиш ти.
И да, вероятно беше странно, че този въпрос не бе повдиган досега, но от самото начало беше ясно, че Джейн не може да има деца, не и биологически, а оттогава през главата им бяха минали цял куп неща.
— Е, ти какво мислиш?
— Аз те попитах пръв.
— Това някаква игричка ли е? Или сериозен разговор?
Двамата се умълчаха. А после, в един и същи миг и с един и същи тон, казаха:
— Не е приоритет за мен.
— Не е приоритет за мен.
Засмяха се и на Ви му се стори, че докато част от напрежението се отцеждаше от тялото му, нещо подобно се случваше и с нея — стойката й се отпусна, дъхът й, когато го изпусна, звучеше облекчено.
— Виж — заяви той. — М. Р. и Нала са сладки, така е. Но аз се интересувам от тях, защото са част от живота на Рот и Зи, а не защото искам нещо такова и за нас. Освен ако за теб не е важно.
— Е, аз не мога да имам деца. Искам да кажа, строго погледнато, аз съм мъртва. — Тя извъртя очи. — Нека само отбележа, че понякога, когато казвам нещо подобно, получавам екзистенциална травма. В смисъл — как, по дяволите, това се превърна в живота ми… не че не е истинско чудо, де. Но все пак.
— И си обвързана с полубог.
— Ти наистина ли току-що се повиши?
— Възможно е. Но можеш ли да ме виниш? — Тя се засмя, каквато беше и целта му, а после той отново стана сериозен. — Осиновяването при вампирите е трудно, но също е вариант.,
— Така е. — Джейн сви рамене. — Ала нали знаеш, никога не съм била от онези жени, които мечтаят за сватбения си ден или виждат въртележки в цветовете на дъгата над бебета в кошчета. Не че съм виждала кой знае колко бебета в кошчета. — Тя се намръщи. — Леле. Всъщност… май никога не съм виждала бебе да спи в кошче.
— Но това не те прави някаква особнячка. Усещам какво си мислиш.
— Аха. — Тя разтърка тила си. А после се отърси, сякаш пропъждаше мисли, които отказваше да приеме. — Искам да кажа, много ясно, че не ме прави. Само защото жените могат да бъдат майки, не означава, че трябва да го направят.
Ви се усмихна за миг. А после поклати глава.
— Не мисля, че ни има нещо. И ненавиждам това, че изобщо почувствах нуждата да го кажа.
— Въпросът е в съвместимостта. Ако един от нас искаше деца, а другият не? Това би било проблем.
Тя се приближи до него и сложи ръце на раменете му. Интересно — обикновено Ви не търпеше да застават толкова близо до него. Не заради някаква ужасяваща травма (макар че частичната кастрация, която беше понесъл от ръката на баща си, определено не беше най-приятният му спомен), а защото твърде много контакт и близост бяха прекалено силни усещания, за да може мозъкът му да се справи с тях.
С Джейн обаче никога не се чувстваше така. Нито пък с Бъч.
Може би защото и двамата разбираха това с претоварването.
— Изглеждаш притеснен. — Джейн отметна косата му назад и проследи татуировката на слепоочието му с показалец.
— Не искам нищо да застане между нас. Никога.
— То зависи само от нас, не е ли така? Защо тогава се притесняваш?
— Рейдж и Мери преживяват труден момент.
— Защото не могат да имат деца? Сега добре ли са?