— Да. Така мисля.
— Хубаво. — Тя наклони глава на една страна. — А що се отнася до нас двамата, не можем да предскажем бъдещето. Никой не може. Така че ще обсъждаме нещата, ще намираме изход и ще продължаваме напред. Заедно. Сега не съм в състояние да си представя някакъв сценарий, в който биологичният ми часовник изведнъж се раздрънчава и ме обзема неудържима нужда да бъда майка. Просто, нямам чувството, че в живота ми нещо липсва. Няма празнина, която трябва да бъде запълнена. Имам теб. Имам работата си и напълно отхвърлям идеята, че съдбата на всички жени е да бъдат майки. Някои са, други не, и най-страхотното е, че ние сами избираме. Същото важи и за мъжете. Така че, да, просто ще продължим да говорим и всичко ще бъде наред… независимо какъв точно ще е крайният резултат.
Докато я гледаше от по-високия си ръст, Вишъс изведнъж се почувства по-нисък.
— Винаги си толкова логична.
— Не съм чак толкова сигурна. Просто се опитвам да погледна всичко от всеки възможен ъгъл и да бъда възможно най-логична…
— Не мисля, че бих могъл да бъда баща, Джейн.
Неговата шелан поклати глава.
— Знам защо го казваш. Но ти не си като твоите родители. Пък и това не е правилният въпрос. Правилният въпрос е: Искаш ли да бъдеш баща?
Ви опита да си представи как на плещите му е легнал същият товар, като този върху Рот и Зи, постоянната тревога за едно малко създание и дали то не се убива. Е, да, изживяването си имаше и хубави моменти — щастието върху лицата на братята му беше съвсем истинско. Но, господи, цялата работа и отговорности…
Ала дали не го използваше просто като оправдание?
Все тая.
— Определено не и сега. Не, точно сега не искам да бъда баща.
— Значи това е положението в момента. И ако нещо се промени, ще го обсъдим. Същото важи и за мен.
— Никога не бих искал което и да било същество на планетата да ме ненавижда така, както аз ненавиждам родителите си.
Ето. Изрече го на глас.
— Има доста причини, подкрепящи тази позиция. — Прошепна Джейн, докато милваше лицето му. — И толкова много съжалявам.
— Само не ми казвай да го обсъдя с Мери. Не се интересувам от онези гадости.
— Знаеш къде да я намериш, ако се нуждаеш от нея. И не е нужно да ти казвам, че тя ще бъде на разположение, когато и да я помолиш. — Джейн отметна косата му назад. — И едно ще ти кажа. Колкото и ужасна да е майка ти… без нея двамата с теб нямаше да сме заедно.
Ви се намръщи, мислейки си за мига, в който бе извадил Джейн от онова смачкано ауди край пътя. Никоя от реанимационните мерки, които беше опитал, не бе успяла да помогне. Колкото и да се бе мъчил да я върне към живот, тя не помръдваше.
По някаква причина образът на майка му върху онова легло отново изплува в ума му, отказвайки да бъде потиснат. Задържа се в главата му… сякаш беше някакво послание.
— Наистина ти имам доверие — чу се да казва на своята шелан.
— Аз също те обичам, Вишъс.
40.
— Е, добре, може и да съм си помислила, че се шегуваш.
Докато Мери се отпускаше в джакузито, пълно с мехурчета, Рейдж се пресегна в топлия, пенест водовъртеж и ооооо, даааааа, ето го и него, тялото на неговата шелан, хлъзгаво и гладко, извивката на кръста й, заоблеността на хълбоците й и толкова много други неща.
— Падна ли ми.
Облегна се на стената на ваната и я притегли към себе си, разтваряйки бедрата й и намествайки я точно върху нетърпеливата си възбуда. Не проникна в нея обаче. По-късно щеше да има време за това.
— От колко време ме чакаш? — попита Мери, обвивайки ръце около шията му.
— От часове.
Гърдите й се скриваха и показваха, скриваха и показваха, докато нивото на водата се променяше от нейните движения, и Рейдж облиза устни при вида на лъсналите й зърна и пяната върху кожата й.
Напомняше му на горнище на бански, предало я по най-чудотворния начин.
— Мислех, че след сладоледа отиде да се биеш в града?
— О, така направих. — Ръцете му се раздвижиха и уловиха гърдите й в шепите си, притискайки ги една към друга, докато палците му си играеха със зърната им, избърсвайки ги от пяната. — Аха.
Мери простена гърлено и като че ли трябваше да положи усилие, за да си събере мислите… особено когато той я придърпа към себе си и засмука едно от връхчетата, дразнейки го с език. Под повърхността на водата ерекцията му се раздвижи и хълбоците му подскочиха.
— Какво каза? — измърмори, докато се прехвърляше на другото зърно.
Докато я стискаше и мачкаше, усети, че си мисли, да… да, помнеше това от онези нощи в началото, когато нямаше търпение да се прибере и да свали дрехите й, когато Последното хранене беше на заден план, защото неговата Мери бе всичко, от което се нуждаеше.