— Наистина не пом… а, да, откога ме чакаш?
— От години.
— Това — тя простена — не е възможно.
— Ти майтапиш ли се? Прибрах се преди около десет минути.
Мери се засмя.
— И това е цяла вечност?
— Да те чакам сам във ваната? Абсолютно.
Освен това „да се биеш“ едва ли бяха думите, които той би използвал, за да опише онова, което беше правил из уличките на Колдуел. По-скоро беше патрулирал.
Не бяха видели нито един лесър… и това не беше добър знак. Въпросът бе откъде щеше да дойде следващата вълна от войската на Омега. Кой щеше да бъде главният лесър? Колко дълго щеше да продължи това затишие?
Врагът щеше да се върне. Такава бе природата на войната от векове. И понякога затишията бяха по-трудни, отколкото битките.
Леко проблясване откъм прозореца до тях привлече вниманието му — автоматичните стоманени капаци се спускаха, за да предпазят вътрешността на къщата от лъчите на слънцето.
И да им осигурят уединение.
Повдигна Мери, така че едното й коляно почиваше върху купчина пухкави бели хавлии до главата му, а другият й крак бе протегнат и подпрян на пода до джакузито. Тя се улови за перваза на прозореца и гърдите й се люшнаха.
Толкова много капане.
Толкова много топла вода и толкова много ручейчета от миниатюрни мехурчета, стичащи се по кожата й, надолу по корема, хълбоците, бедрото й.
По женствеността й.
Рейдж протегна език и зарови лице точно там, ближейки я лениво, мислейки си, че му се щеше да не беше използвал пяна, защото тя прикриваше малко нейния вкус. Притегли я към себе си и продължи да я боготвори с уста, слушайки я как стене, усещайки оргазма й…
Нещо се подхлъзна, кракът й в ръба на ваната вероятно, и тя изгуби равновесие, той се плъзна надолу и ето че се озова под водата. Тя се смееше, а приливна вълна оплиска мраморния под.
— О, не! — каза Мери. — Най-добре да избърша…
— Не още.
Изръмжа и я сложи под себе си, а водата я повдигна към тялото му.
— Обвий крака около мен.
Тя се подчини, а той посегна между тях, насочи се, а после…
— О, да — процеди.
Започнаха да се движат заедно: той обви ръка около кръста й, прониквайки в нея с мощни тласъци, а тя се оттласкваше на-пред-назад, подпряла крака на таза му. Толкова прекрасна, толкова тясна, че той дори не забелязваше пяната в лицето си, нито това, че непрекъснато трябваше да се хваща наново за ръба на ваната.
Иииииииииии имаше и още нещо, на което не обръщаше внимание.
Нова доза преливане по пода.
Тъкмо когато започна да свършва в нея, когато топките му се напрегнаха и острата като нож наслада прониза тялото му и накара хълбоците му да се стрелнат напред, отново и отново…
… откъм вратата на спалнята се разнесе думкане.
— Рейдж! Хей, Рейдж!
— Не сега — излая той, без да прекъсва тласъците си, а оргазмът на Мери я беше приковал към него.
— Рейдж! Какво, по дяволите! — долетя друг глас.
— Не сега! — изкрещя той в отговор.
Още блъскане. От цял куп юмруци.
С един последен тласък, Рейдж изруга и замръзна.
— Мери, толкова съжалявам.
Тя се засмя и зарови лице в извивката на врата му.
— Вината не е твоя…
По вратата отново се заблъска… толкова мощно, че беше очевидно, че отвън стоят цял куп братя. Цял куп братя, които викаха името му.
— Остани тук — промърмори той.
Извади пениса си и топлата вода беше жалък заместител на сърцевината на Мери, така че беше в наистина отвратително настроение, когато се изправи, протегна крак, за да стъпи на мрамора…
И се стовари с цялата си тежест на пода, защото всичката вода, която бяха разплискали, го беше направила по-гладък от ледена пързалка. Ръцете му замахаха във въздуха, тялото му се разкриви, нещо в гръбнака му изпука…
Тряс! Беше не толкова приземяване, колкото детонация, взривове от болка изригнаха в ръката, в рамото, в гърба, в задника и в един от краката му.
— Рейдж!
За момент единственото, на което беше способен, бе да се взира в тавана, докато се опитваше да си поеме дъх. Миг по-късно лицето на Мери изникна пред очите му.
— Ох. — А после кихна, кой знае по каква причина… а, да, защото носът му беше пълен с мехурчета… и, мамка му, това болеше. — Искам да кажа… наистина ох.
Междувременно многохилядното множество отвън все още думкаше ли, думкаше по вратата им. И да, имаше цял куп вода.
— Мери, ще ми направиш ли услуга?
— Искаш да повикам доктор Джейн?