Сестрата спря, отвори една врата и начаса отвътре долетяха настойчивите звуци на медицинско оборудване. Френетичното бибипкане и пиукане издаваше, че компютрите се тревожат заради онова, което се случваше с пациента им.
Сестрата дръпна завесата.
— Влезте.
Бити се поколеба и Мери се наведе към нея.
— Няма да те изоставя.
И отново, това бе нещо, което казваше заради самата себе си. Момиченцето с нищо не беше показало, че го е грижа дали с него има някой от персонала на „Убежището“.
То все така стоеше на мястото си и Мери вдигна глава. Две медицински сестри проверяваха жизнените показатели на Аналай, по една от всяка страна на леглото; Хавърс също беше тук и тъкмо добавяше някакво лекарство в системата, която бе включена към шокиращо тънката ръка.
За частица от секундата картината пред очите на Мери я връхлетя с всичка сила. Фигурата в леглото имаше тъмна, изтъняла коса и посивяла кожа, очите й бяха затворени, устата — отпусната… и в този първи безкраен миг, в който зърна умиращата жена, Мери не бе сигурна дали вижда майка си, или себе си върху ослепително бялата възглавница.
Не мога да го направя, помисли си.
— Ела, Бити — каза дрезгаво. — Да отидем да уловим ръката й. Тя би искала да знае, че си тук.
Въведе момиченцето вътре и Хавърс и сестрите се отдръпнаха назад безшумно, сякаш прекрасно знаеха, че с нищо не могат да попречат на неизбежното, така че най-важното сега бе Бити да има възможност да се сбогува с майка си.
— Всичко е наред, можеш да я докоснеш. Ето — каза Мери, когато двете застанаха до леглото, сложила ръка върху рамото на детето. Тя се наведе и улови меката, студена длан. — Здравей, Аналай. Бити е тук, за да те види.
Погледна към момиченцето, кимвайки окуражително… и то се намръщи.
— Мъртва ли е вече? — прошепна то.
Мери примига учестено.
— О, не, миличко. Не е. И те чува.
— Как?
— Просто те чува. Хайде. Кажи й нещо. Сигурна съм, че би искала да чуе гласа ти.
— Мамен? — повика я Бити.
— Улови ръката й. Ето така.
Мери направи крачка назад, а Бити се протегна… и когато докосна майка си, се намръщи.
— Мамен?
Изведнъж алармите се разпищяха с подновена паника, пронизителните звуци се врязаха в крехката връзка между майка и дъщеря и медицинският персонал се втурна към леглото.
— Мамен! — Бити сграбчи дланта й с двете си ръце. — Мамен! Не си отивай!
Мери бе принудена да я изтегли настрани, докато Хавърс даваше нареждания с рязък глас. Момиченцето се задърпа, а после рухна, пищейки, протегнало ръце към майка си, с разрошена коса.
Мери прегръщаше здраво малкото напрегнато телце.
— Бити, о, господи…
Хавърс се качи върху леглото и започна сърдечен масаж, а сестрите докараха количката за реанимация.
— Трябва да излезем — каза Мери, дърпайки Бити към вратата. — Ще изчакаме отвън…
— Аз я убих! Аз я убих!
Вишъс рухна на колене до Рейдж и трескаво разгърна коженото яке и ризата му, разкривайки…
— О… мамка му.
Куршумът го беше пронизал в дясната половина на гърдите, точно там, където шесткамерното сърце на вампирите биеше в своята клетка от кости. Докато Рейдж се бореше за въздух, плюейки кръв, Ви се огледа трескаво наоколо. Навсякъде кипяха схватки. Никъде нямаше прикритие. Времето… изтичаше.
Бъч се втурна към тях, навел глава, сипейки куршуми около себе си, така че убийците наоколо бяха принудени да се хвърлят на земята и да се свият на кълбо, за да не бъдат направени на решето.
— Трябва да го преместим — заяви бившето ченге с бостънския си акцент, докато се заковаваше на място в гъстата кафява трева, без да сваля оръжие.
Устата на Рейдж се отвори широко и вдишването му прозвуча като тракането на камъни в кутия.
При обикновени обстоятелства мозъкът на Ви беше остър като бръснач, интелигентността му — толкова голяма, че беше не само част от характера му, но и способност, която определяше всичко в живота му. Той бе рационалният, логичният, циничното копеле, което никога не грешеше.
Ала сега сивото му вещество просто сдаде багажа.
Годините, изпълнени с медицински прегледи и оказване на първа помощ на бойното поле, бяха категорични — до минута-две братът щеше да е мъртъв, ако сърдечният мускул е разкъсан и пронизан на едно или повече места в камерите, от които шуртеше кръв и изпълваше гръдната му кухина.
Което щеше да прекъсне сърдечната функция, когато перитонеалният сак се изпълнеше с кръв, и да понижи катастрофално кръвното налягане.