— Не, освен ако цялата тази мокрота под мен не е кръв — сухо каза той. — Ще си облечеш ли халат, преди да са изкъртили вратата? Обичам братята си, но ако дори един от тях те види гола, ще го убия. След като ми свалят гипса, де.
След като се увери, че хелренът й е що-годе добре, Мери се изправи и предпазливо отиде до закачалката, където висеше един от пухкавите му халати. Предположи, че Рейдж ще го одобри, защото миришеше на него и беше толкова голям, че я покриваше от шията до глезените и пак оставаха цели метри.
След това отиде до вратата…
Е, доджапа, поправи се наум, докато водата буквално се плискаше около краката й. Да му се не види, това май нямаше да е по силите и на няколко кърпи и щеше да се наложи да го изсмучат с прахосмукачката за вода.
— Това е лошо, това е наистина лошо — каза тя.
— Добре съм… ох. Мамка му, май съм си счупил ръката.
— Никога вече няма да го правим.
— Кое, секса?! — изломоти той. — Какво?
Мери се обърна и го видя, гол-голеничък, покрит с розовеещи мехурчета, насред гигантска локва, с изражение на пълен, неподправен и неописуем ужас върху лицето.
Тя избухна в толкова силен смях, че трябваше да протегне ръка и да се подпре на стената.
— О, господи, трябва да спра…
— Кажи ми, че пак ще правим секс…
— Естествено! Ала може би не и във ваната, когато е толкова пълна.
— Исусе, не ме плаши така. Ще ми докараш аневризъм.
— Като нищо вече си го получил. И може ли да ги пусна най-сетне?
Рейдж изпръхтя, докато се надигаше, за да седне, а татуировката на гърба му се гърчеше, сякаш и звярът се чувстваше малко понатъртен.
— Добре, обаче нямам представа защо припират толкова. Мамка му, разлей малко вода и ето ти повсеместна истерия.
— Малко? Тук има достатъчно вода за олимпийски басейн.
Изпита истинско облекчение, когато стигна до килима, където не й се налагаше да мисли точно къде стъпва.
— Идвам! Вече може да престанете да блъскате! — надвика тя врявата.
Когато стигна до вратата, откри, че е заключена. Несъмнено Рейдж беше пуснал резето със силата на ума си… което я накара да се усмихне.
Отвори и се изправи срещу…
— Леле. — Е, добре, отвън имаше цял куп братя. — Това да не е някакъв конгрес?
Бъч стоеше най-отпред, с чаша (несъмнено пълна с „Лагавулин“) в ръка и иронична усмивка на устните. Зад него бяха Джон Матю и Блей, и Куин. Ви. Зейдист. И Фюри. И Тор.
— Какво правехте там вътре? — попита някой.
— Недей да отговаряш на този въпрос, Мери! — изкрещя Рейдж.
— Да не решихте, че има пожар в килера?
— Идвам! — извика Рейдж.
От групичката се надигна едно колективно Ауууууууу!, когато Рейдж се появи зад нея.
— Леле, тая ръка изглежда ужасно — отбеляза Бъч. — Така де, все едно имаш втори лакът.
Мери погледна през рамо и също потръпна.
— О, Рейдж, трябва да ти я наместят.
Рейдж изгледа свирепо групичката.
— Дайте ми една лепенка и ще се оправя. А сега ще ни оставете ли насаме?
Бъч поклати глава.
— Първо, не, няма, защото къде си мислиш, че се дява всичката тази вода? И второ, ти отиваш право в клиниката…
— Нищо ми няма!
— Тогава защо я държиш със свободната си ръка?
Рейдж сведе поглед надолу, сякаш сам не беше усетил какво прави.
— Мамка му.
Мери го потупа по рамото.
— Аз ще дойда с теб.
Той я погледна и понижи глас:
— Не така си представях, че ще свършим.
— Ще има и други възможности…
— Само не и във вода — разнесе се колективният отговор.
Мери отиде в банята и се върна с една хавлия, която уви около кръста на мъжа си, затъквайки крайчеца, така че да остане на мястото си.
След това се повдигна на пръсти и прошепна:
— Ако слушаш, ще си поиграем на медицинска сестра и пациент, след като те гипсират.
Смехът на Рейдж бе дрезгав и мъничко порочен, погледът му под натежалите клепачи беше горещ.
— Дадено.
41.
Когато се спусна нощ, Рейдж отново беше в клиниката, седнал на масата за прегледи гол до кръста, а краката му, обути в кожен панталон и тежки ботуши, се поклащаха от ръба й. Оръжията му бяха върху един стол наблизо и веднага щом му махнеха гипса, щеше да хапне набързо в закусвалнята, която бяха отворили за бъдещите ученици, и да отиде на работа.
Мери беше излязла рано, за да отиде в „Убежището“ и да се приготви за среща на персонала… макар че бе предложила да остане за свалянето на гипса. Човече, добре че само преди седмица се бе нахранил от една от Избраниците и тялото му бе в състояние да излекува простичко счупване като това за дванадесет часа. Чувал бе, че човеците били принудени да влачат гипса в продължение на седмици.