Бити напъха ръце в джобовете на палтото си и се огледа наоколо.
— Не знам. Всички са наистина мили. Особено ти. Само че е страшничко, нали разбираш.
— Разбирам. Просто говори с мен, ако се почувстваш уплашена. Ще ти дам номера на мобилния си телефон. Можеш да ми се обадиш по всяко време.
— Не искам да бъда в тежест.
— Да, предполагам, че именно това ме тревожи. Майка ти също не искаше да бъде в тежест и аз уважавам това, но истината е, че животът е бил много по-тежък за нея — и за теб — отколкото би трябвало. Разбираш ли какво имам предвид?
Бити кимна и се умълча.
А после, след известно време, каза:
— Баща ми ме биеше.
Дълбоко в мръсното, западнало сърце на града, Рейдж тичаше по една задна уличка; тежките му ботуши тътнеха като гръмотевици по асфалта, стискаше пистолет в ръката си, яростта му беше овладяна, така че да бъде двигател, който го тласка напред, а не катастрофа, която да го препъне.
Обектът му сви по една друга улица, ала той не се откъсваше от копелето, отвратително сладникавата лесърска миризма бе лесно проследима като дирята на самолет в нощното небе.
Беше нововъведен в Обществото. Вероятно от онази изоставена фабрика.
Усещаше го, защото съществото се беше паникьосало — препъваше се и падаше, размахало ръце и крака, без оръжия, без никой, който да му се притече на помощ.
Беше самотен плъх, откъснат от другарите си.
Убиецът отново падна, препънат от нещо, което приличаше на карбуратор, и този път остана да лежи на земята, притиснал крак до гърдите си, стенейки, докато се обръщаше по гръб.
— Не, м-м-м-моля те, не!
Рейдж спря пред жертвата си и за първи път в живота си се поколеба преди да я довърши. Само че трябваше да го направи. Ако оставеше проклетото нещо на свобода, то щеше да се оправи и да намери други като себе си, заедно с които да се бие… или пък щеше да бъде открито от някой човек и щеше да се появи във видео в шибания Ютюб.
— Неееееее…
Рейдж отмести ръцете му настрани и заби черния си кинжал в центъра на сега празните гърди.
Лумна светлина, разнесе се пукот и лесърът се изпари, оставяйки след себе си единствено мазно петно от кръвта на Омега върху паважа и парливата миризма на изгоряло…
Рейдж се обърна рязко, сменяйки кинжала с пистолета си. Подуши въздуха и изръмжа.
— Знам, че си тук. Покажи се.
Когато нищо не помръдна в сенките в другия край на уличката, той направи три крачки назад, така че да използва входа на една изоставена сграда като прикритие.
Някъде в далечината сирени виеха като бездомни кучета, а на една пресечка оттам някакви човеци си крещяха. Зад него, от противопожарната стълба капеше вода, а по-нависоко се носеше дрънчене, сякаш поривите на вятъра, долитащи откъм реката, заплашваха да я изтръгнат.
— Шибан женчо — извика той. — Покажи се.
Вродената му арогантност му казваше, че е в състояние да се справи сам с това, каквото и да беше то, ала някакво смътно, неопределено безпокойство, го накара да повика подкрепление, задействайки устройството от вътрешната страна на яката си.
Не че се боеше… как ли пък не. И се почувства глупаво в мига, в който го направи.
Само че там някъде се спотайваше друг вампир и единственото, което той знаеше със сигурност, бе, че не е Кор.
Защото знаеха къде се намира това копеле, нали?
За разлика от останалите от шайката.
44.
Както можеше да се очаква, не отне дълго да убедят Нааша да остане без дрехи.
Всъщност, изобщо не беше нужно да я убеждават.
В мига, в който Асейл и братовчедите му прекрачиха прага на онази нейна сексуална тъмница, тя смъкна червената си дизайнерска рокля, изритвайки я настрани така, сякаш не струваше повече от салфетка. Не си свали обаче обувките на високи токчета, нито корсета.
Възбудата на Ерик и Ивейл беше незабавна, сексуална агресия, която накара Нааша да се разсмее с онзи свой дрезгав смях.
Не отиде обаче при никого от двамата. Вместо това се приближи до Асейл. Притисна се до гърдите му и обви ръце около врата му.
— Първо имам нужда от теб.
Глупава жена. Признаваше твърде много, давайки му по този начин власт над себе си.
Ала това беше хубаво.
Асейл я отмести настрани и подръпна възела на копринената си вратовръзка. Докато я сваляше, Нааша се завъртя и отиде до едно от леглата. Изтегна се върху него, извивайки еротично тяло, и вдигна ръце над главата си; едната й гърда изскочи от чашката на корсета, голата й женственост лъсна, когато разтвори крака.