Асейл се приближи до нея с хищническа стъпка, плъзвайки се по тялото й на четири крака, докато не седна върху таза й, пленявайки я под себе си. Опъна вратовръзката между свитите си в юмруци ръце и я погледна.
— Толкова си доверчива — промърмори. — Ами ако направя нещо лошо с това? Никой няма да чуе как пищиш и се съпротивляваш.
За миг в очите й припламна страх. А после Асейл се усмихна.
— Добре, че съм благороден вампир, нали? — Наведе се към нея с коприната в ръце. — Затвори очи, миличка. И не за да спиш, и не за да си починеш.
Закри очите й с копринената материя и я завърза. След това погледна през рамо и кимна на братовчедите си да се заемат с нея. Те се подчиниха на драго сърце, сваляйки ризи и панталони, оставайки голи още преди да стигнат до нея, за да докосват и ближат, да галят и проникват.
Когато Нааша започна да стене, Асейл слезе от нея, сграбчи първата попаднала му китка (на Ерик, както се оказа), проби кожата със собствените си зъби и я поднесе към устата на Нааша. Тя ахна и се впи във вената, докато тялото й започна да се гърчи в екстаз.
Очевидно не живееше от кръвта на своя хелрен и Асейл предположи, че именно затова се нуждаеше от компанията на такива като Троу. Ала вампирите, особено когато бяха зажаднели за секс, нерядко обичаха да пият кръв по средата на удоволствието, дори да бяха добре нахранени. Също както алкохолът и наркотиците, това усилваше усещанията по един прекрасен начин.
Прекалено погълната от кръвта на братовчед му във въздуха и по езика си, Нааша не видя как Асейл се отдалечи. Той отиде до вратата, бръкна в джоба на палтото си и извади старовремска масльонка.
Кап-кап в горната част.
Кап-кап в долната част.
Греста не миришеше (беше се погрижил за това) и когато приключи, масивната врата се отвори напълно безшумно. С лукава усмивка Асейл излезе от стаята, затваряйки след себе си. Прибра масльонката обратно в джоба на кашмиреното си палто и се огледа на двете си страни. След това тръгна наляво, натам, накъдето беше поел Троу предишната вечер.
Подът и стените на подземието бяха от грубо издялан камък, електрическото осветление по гредите на дървения таван хвърляше мътни сенки. Асейл отваряше всички врати, покрай които минаваше, и откри склад след склад, някои от тях — пълни с градинарски инструменти от четиредесетте и петдесетте години, други — с куфари от началото на двайсети век, трети — с украшения за различните фестивали, отдавна мухлясали във влагата.
Нито помен от покоите на Троу, което не го изненада — самият той не би приел да бъде настанен тук, в това царство на непотребни вещи, лишено от прозорци. Нямаше и догени — очевидно къщата беше модернизирана и прислугата беше преместена на горните етажи. Не видя и изба с вина, но разбира се, те щяха да бъдат на първия етаж, по-близо до центъра на социалните дейности.
Което обясняваше защо Нааша беше обзавела мястото по този начин. Тук долу определено имаше усамотение.
Кой знае, може би също като него и тя застилаше сама онези легла? Едва ли. По-вероятно бе да има доверена прислужница.
В края на коридора, зад един завой, Асейл се озова пред стълбище, толкова старо, че каменните стъпала бяха издълбани.
А, ето къде беше избягал Троу.
Точно пред тях имаше една последна врата… подсилена като тази на стаята с леглата, за разлика от складовите помещения.
Катинарът беше лъскав и нов, от онези, които изискват специален ключ. Импулсивно, Асейл прокара пръсти по перваза, в случай че ключът висеше от някоя кукичка, както се случваше понякога. Уви, не. Каквото и да имаше от другата страна, то бе нещо скъпоценно.
Или трябваше да бъде скрито от любопитни очи.
Безшумен като повей на вятъра той пое по каменните стъпала и стигна до друга врата, за щастие — отключена. Ослуша се за миг, за да е сигурен, че от другата страна няма нищо, и отвори предпазливо.
Оказа се килер, ако се съдеше по стъклените шкафове, пълни с чинии, и бюфета, облицован със зелен филц, в който имаше купища лъскави сребърни прибори.
Макар да не познаваше разположението на къщата, Асейл бе достатъчно добре запознат с нуждите на големи имения като това и точно както очакваше, без проблем откри стълбището за прислугата — с простички дървени стъпала и здрав парапет. Отправи се към втория етаж, ала по средата на пътя бе принуден да спре и да се долепи до стената, когато на площадката над него мина прислужница, понесла ракитена кошница с пране. Когато жената се отдалечи, той се прокрадна зад нея и се вмъкна в частта за прислугата в крилото със спалните.