Следвайки инстинктите си, Асейл се прокрадна до една широка врата и от другата страна откри същинско великолепие, огрявано от кристално месингови стенни лампи, с дебел вълнен килим под краката, антично писалище и маси покрай прозорците, от които несъмнено се разкриваше изглед към градините.
Надникна във всяка от спалните, които се оказаха издържани в редуващи се мъжки и женски цветови схеми.
Разбра, когато стигна до стаята на Троу, по миризмата на афтършейва му.
Влезе вътре и затвори вратата зад себе си. За щастие, прислужницата вече беше приключила тук — леглото беше оправено, в банята имаше чисти хавлии, върху писалището — свежи цветя. Нямаше кой знае колко лични вещи, което можеше да се очаква от бивш войник, с ограничени приходи и в движение. Гардеробът обаче беше пълен с дрехи, много от които очевидно бяха купени съвсем наскоро, защото още бяха с етикети.
Несъмнено — подарък от господарката на къщата.
Прегледа чекмеджетата на скрина „Чипъндейл“, но не откри нищо — никакви оръжия, никакви муниции. Никакви документи, телефонни сметки или поща върху старинното писалище.
Поспря до леглото и се вгледа изпитателно в картините, които висяха върху копринените тапети.
— Ето те и теб, сладурче.
Мъркайки от задоволство, той се приближи до малък пейзаж в рамка… която по една случайност бе съвсем лекичко накривена.
Свали я и пред него се появи лъскавата вратичка на сейф.
Циферблатът беше плосък и червен, пълен с цял куп цифри, между които да го завъртиш.
Къде бе неговата умела крадла, когато имаше нужда от нея, помисли си, докато връщаше картината на мястото й.
Несъмнено би могъл да го отвори, ако наистина искаше, но не беше дошъл подготвен за такова начинание, а времето му беше ограничено — братовчедите му бяха издръжливи мъже, но чукането нямаше да продължи вечно.
Погрижи се да остави позлатената рамка точно толкова лекичко накривена, колкото я беше заварил, след което прекоси пъстрия персийски килим, благодарен, че той ще погълне следите му.
Огледа се за последно наоколо, натисна бравата и излезе в коридора…
— Мога ли да ви помогна?
Докато чакаше вампирът в другия край на улицата да отговори, Рейдж погледна за миг към покрива на насрещната сграда. Вишъс току-що се беше материализирал там, ала стоеше съвършено неподвижен и безмълвен.
— Покажи се или ще дойда да те измъкна оттам — извика Рейдж. — И ти гарантирам, че няма да го преживееш.
Под кожата му звярът се размърда, надигайки глава, въпреки всичкия секс, който Рейдж беше правил напоследък. Разбира се, инстинктите му вече бушуваха. След като по-рано тази седмица беше прострелян в гърдите, определено нямаше намерение да се опита да подобри рекорда на Братството за преживявания, близки до смъртта.
— Аз съм, но не съм въоръжен.
Звукът на аристократичния глас отекна между западналите сгради и миг по-късно Троу се показа, вдигнал ръце с отворени длани, тялото му — напрегнато.
— Не стреляй. — Той описа бавен кръг. — Сам съм.
Рейдж присви очи, опитвайки се да забележи движение в тъмния ъгъл. Когато не видя такова, отново прикова поглед в Троу. Като че ли наистина не носеше оръжие и определено не изглеждаше облечен за битка… освен такава върху модния подиум — дрехите му по нищо не отстъпваха на тези на Бъч, палтото му изглеждаше ушито по поръчка, обувките му блестяха дори на слабата светлина.
— Май си променил стила си — процеди Рейдж. — Последния път, когато те видях, дрехите ти не бяха толкова хубави.
— Перспективите ми се подобриха, откакто напуснах работата си при Кор.
— По-скоро военна служба, копеле такова.
— Имах дълг, който трябваше да изплатя, така е. Но с това вече е свършено.
— Е, при нас работа няма. Не и за задници като теб.
— Може ли да си сваля ръцете? Започват да се уморяват.
— Ти си решаваш. Пръстът ми трепва от едното нищо, така че няма да е зле да внимаваш къде ще ги сложиш.
Звук от някой, приземил се на два крака, накара Троу да се обърне. Вишъс излезе от мрака зад него и Рейдж се засмя.
— Не обичаш да се прокрадват зад теб, а? — Самият той също напусна прикритието си, без да сваля пистолета. — Каква изненада. А сега, ако обичаш, не мърдай, докато брат ми те претърси.
Вишъс го потупа от главата до петите, подръпвайки силно чатала му. Докато пронизителният писък на Троу затихваше, братът се отдръпна, като продължаваше да го държи на мушка.
— Е, ако вече не си с Кор, какво правиш тук? — попита Ви. — Окъпан в одеколон и без оръжие.