Беше нараняване, което изискваше незабавна хирургическа намеса и дори тогава успехът не беше гарантиран.
— Ви! Трябва да го преместим!
Покрай тях изсвистяха куршуми и двамата се хвърлиха на земята. И с едно ужасяващо умствено пресмятане, Ви стигна до неприемливото заключение: животът на Рейдж или техният.
Мамка му! Аз му причиних това, помисли си Ви.
Ако не му беше казал за видението си, Рейдж нямаше да се хвърли в битката преждевременно и щеше да успее да запази контрол…
Вишъс вдигна оръжията си и повали тримата убийци, които се приближаваха към тях, докато Бъч се извъртя и направи същото в обратната посока.
— Рейдж, остани с нас — промълви Ви, докато презареждаше. — Рейдж, трябва да… мамка му!
Още стрелба. А после той беше улучен в ръката и ето че и неговата кръв течеше, но той не й обърна внимание, мозъкът му беше прекалено зает с търсенето на решение, което да не е равносилно на това Рейдж да свърши върху погребална клада. Би могъл да се обади на своята Джейн, защото тя не можеше да бъде убита. Само че нямаше как да направи сърдечна операция тук. Ами ако…
Лумналата светлина беше толкова ярка, толкова неочаквана, че Ви се зачуди кой, по дяволите, си губи времето да изпраща някой от убийците при Омега…
Вторият взрив от светлина го накара да се обърне и да погледне към Рейдж. Мамка му. Два лъча ослепителна светлина извираха от очните ябълки на брата, сякаш се опитваха да стигнат до луната.
— Маааааааамка му!
Пълна промяна на плана. Шибаният лайтмотив на вечерта.
Ви изпълзя до Бъч и го дръпна.
— Бягай!
— Какво правиш… Света Богородице, майко Божия!
Двамата се втурнаха да бягат, приведени ниско, прескачайки гърчещите се тела на лесърите, сменяйки непрекъснато посоката, за да не бъдат толкова лесни мишени. Когато стигнаха до най-близката от изоставените сгради, свърнаха един след друг зад ъгъла, използвайки го като прикритие, първо Ви, а после Бъч.
С думкащо в гърдите сърце Ви надникна иззад ъгъла. Насред поляната, промяната измъчваше поваленото тяло на Рейдж, ръцете и краката му потръпваха, а конвулсии разтърсваха тялото му, докато звярът излизаше от плътта му — огромният дракон, откъсващ се от ДНК-то, което беше принуден да споделя.
Ако Рейдж вече не беше умрял, това със сигурност щеше да го убие.
И нямаше начин трансформацията да бъде спряна. Скрайб Върджин беше вградила проклятието във всяка една от клетките на Рейдж и когато създанието излезеше на свобода, процесът бе като влак, който никой не можеше да забави или спре.
Смъртта щеше да се погрижи за проблема.
Смъртта на Рейдж щеше да сложи край на всичко това.
Ви затвори очи и нададе безмълвен вик.
Секунда по-късно повдигна клепачи и си помисли: За нищо на света. За нищо на света нямаше да допусне това да се случи.
— Бъч — излая. — Аз трябва да вървя.
— Какво? Къде…
Това бе последното, което Вишъс чу, преди да се дематериализира.
4.
Никаква болка.
Не усещаше никаква болка от прострелната рана в гърдите. И това беше първият признак, че тя е фатална. Подобни рани обикновено не бяха от онези, които водят до шок. Да не изпитва нищо? Това, заедно с факта, че беше изхвръкнал от тежките си обувки и бе улучен право в гърдите, вероятно бе почти сигурен признак, че се намира в смъртна опасност.
Той мигна. Опита се да диша. Мигна отново.
Кръв в устата му, гъста кръв в гърлото му… тя се надигаше като вълна и му пречеше да напълни дробовете си с кислород. Слухът му беше притъпен, заглъхнал, сякаш беше легнал във вана и водата стигаше над ушите му. Зрението му идваше и си отиваше, нощното небе ту се скриваше, ту отново изплуваше над него. Все по-трудно му беше да си поема дъх, тежестта върху гърдите му ставаше все по-голяма — първо бе като спортен сак, после като лайнбекър… а сега се доближаваше до джип.
Бързо, случваше се толкова бързо.
Мери, помисли си той. Мери?
Мозъкът му извика името на неговата шелан — може би дори го изричаше на глас? — сякаш тя би могла да го чуе.
Мери!
Паника се разля във вените му и изпълни гърдите му… заедно с кръвта, която вероятно също се изливаше там. Единствената му мисъл, повече от тази за собствената му смърт, за битката и дори за безопасността на братята му, беше… господи, нека Скрайб Върджин да удържи на думата си.
Нека да не се озовеше в Небитието сам.
Мери би трябвало да може да напусне света заедно с него. Би трябвало да й бъде позволено да го последва в Небитието. Това беше част от уговорката му със Скрайб Върджин: той щеше да задържи проклятието си, неговата Мери щеше да се излекува от левкемията и тъй като заради проведеното й лечение не можеше да има деца, щеше да остане с него толкова дълго, колкото поискаше.