Застанал пред спалнята на Троу, Асейл се обърна към жената, която го беше заговорила, чудейки се до какво ли усложнение ще доведе това.
За щастие, се оказа просто прислужницата, която беше видял по-рано. Очите й бяха разширени и мъничко уплашени, което едва ли предвещаваше неприятности, въпреки че го бяха хванали там, където нямаше никаква работа.
Опита се да я успокои, като се усмихна.
— Боя се, че май се изгубих.
— Простете, господарю. — Прислужницата се поклони ниско. — Мислех, че гостите на господарката ще пристигнат малко преди зазоряване.
— Аз подраних. Ала няма защо да се притесняваш. Главното стълбище натам ли е?
— Действително. — Прислужницата отново се поклони. — Да, господарю.
— Значи проблемът е решен. Благодаря ти за помощта.
— За мен беше удоволствие, господарю.
Асейл поспря за миг, преди да се извърне от нея.
— Кажи ми, колко гости се очакват?
— Приготвени бяха шест спални, господарю.
— Благодаря ти.
Той се отдалечи, оставяйки я в коридора, преструвайки се, че разглежда мястото, докато крачеше, напъхал ръце в джобовете си. Когато стигна до главното стълбище, хвърли поглед назад. Прислужницата не беше там… и като се имаше предвид положението й в домакинството, бе малко вероятно да каже нещо на когото и да било. Жени като нея не бяха нищо повече от ходещи перални/сушилни… поне що се отнасяше до мястото им в йерархията на персонала.
Много по-вероятно бе да я скастрят, задето прекъсва иконома, въпреки че имаше новина, която засягаше домакинството.
Асейл се спусна бавно по стълбището. В края на краищата, най-доброто прикритие в ситуация като тази бе изобщо да не се крие… а той беше готов, историята му вече бе измислена.
Уви, не срещна никого, докато се връщаше в задната част на къщата и пое обратно по стълбите за прислугата. Слезе в подземието и отново спря пред заключената врата.
Сега, когато не бързаше толкова, откри, че във въздуха се носи някаква миризма. Не можа да я разпознае веднага, но реши да не се бави в опит да я различи.
Продължи към тъмницата на Нааша и се вмъкна безшумно вътре. Нещата се бяха развили със завидна експедитивност, братовчедите му се бяха скупчили над голата плът на Нааша, кръв бе опръскала и кожата им, и дюшека. Вратовръзката му обаче все още беше около очите й.
Толкова изпълнителни братовчеди имаше…
Вратата се отвори броени мигове след връщането му и той погледна през рамо.
— Я виж ти — каза с усмивка, — любимият гост на мадам се прибра.
Троу изобщо не беше във възторг, ако се съдеше по сбърчените му вежди и напрежението в тялото му.
— Не знаех, че ще идваш.
— Мобилните телефони са забележително изобретение. Позволяват ти да се обаждаш и да ти се обаждат и в резултат да си уреждате срещи.
Господарката на дома простена, а гърбът й се изви в дъга, когато Ерик смени брат си между краката й.
Троу присви очи.
— Нямам представа какво правиш тук.
Асейл махна към секс сцената, разиграваща се пред тях.
— Нима това не е достатъчно основателна причина? А ако присъствието ми толкова те тревожи, говори със своята мадам. Това е нейното шоу, не е ли така?
— Не задълго — измърмори Троу под носа си.
— Зает с кроежи. Каква изненада.
— Гледай и се учи. — В очите на Троу припламна злоба. — Това домакинство ще бъде преобразено.
— Нима?
— Наслаждавай й се, докато можеш.
С тези думи Троу си тръгна, затваряйки безшумно вратата зад себе си. Благодарение на Асейл.
Асейл се обърна обратно към леглото… изпълнен с подчертаното усещане, че се задава погребение. Въпросът бе кое щеше да бъде първо — на господаря или на господарката.
46.
Лейла се надигна на лакти, докато доктор Джейн бършеше гела от големия й корем. Този предварително планиран преглед се оказа съвсем навременен — макар че съвсем наскоро беше имала друг, не пречеше да бъдат напълно сигурни.
— Да, всичко е наред. — Лекарката се усмихна, помагайки й да затвори двете половини на розовия халат. — Справяш се наистина добре.
— Само още малко. А после мога да се поотпусна, нали?
— Абсолютно. Много скоро тези два чифта бели дробчета ще достигнат момента, в който ще можем по-добре да се оправим с тях. — Доктор Джейн погледна през стаята. — Някакви въпроси от татковците?
Седнал на един стол в ъгъла, Куин поклати глава, разтърквайки разноцветните си очи. Застанал до него, Блей го стисна за рамото.