— Чудехме се за храненията — каза Блей. — Лейла получава ли достатъчно от нас?
— Нивата й са много добри. Всички се справяте наистина отлично.
— Ами раждането? — попита Блей. — Как можем да сме сигурни… искам да кажа, няма откъде да сме сигурни, че всичко ще е наред, нали?
Доктор Джейн се облегна назад върху въртящото се столче и кръстоса крака.
— Иска ми се да ви кажа, че бихме могли да прогнозираме какво ще се случи, но не е така. Мога да ви уверя само, че с Мани сме напълно готови, Хавърс ще е на линия, а Елена е асистирала в повече от сто раждания. Готови сме да помогнем на природата да си свърши работата… а излезли веднъж на бял свят, за дечицата имаме два кувьоза, както и уреди за изкуствено дишане, каквито дори аз не бях виждала досега. Разбирам и се радвам, че всички сте готови да предложите вената си, ако се наложи. Добрата новина е, че в момента бебетата са в отлично състояние. Напълно сме готови и това е най-добрата позиция, в която бихме могли да бъдем. Не забравяйте обаче, че е възможно да ни остават още месеци. Две седмици след днешния ден е минималната граница за оцеляване. Надявам се да останат там, където са сега, поне още шест месеца.
Лейла сведе поглед към корема си и се зачуди още колко място имаше да предложи. И така вече й се струваше, че белите й дробове са натикани под ключиците, а пикочният й мехур е слязъл някъде под коленете. Щеше обаче да стори всичко, което беше необходимо. Всичко, от което малките имаха нужда.
Куин и Блей се изправиха, последва лековат разговор, нещо за това как Рейдж и Мери наводнили банята им, а после имаше прегръдки и те си тръгнаха.
Доктор Джейн отново седна на столчето си.
— Е, какво искаше да ме попиташ?
— Моля? — Лейла отметна косата си над рамото. — За какво?
— От колко време си ми пациентка? Виждам, че има нещо… Куин и Блей също биха го видели, ако не се притесняваха толкова за теб и бебетата.
Лейла се заигра с пухкавия ревер на халата си.
— Няма нищо общо с бременността. В това отношение вече се чувствам по-добре.
— Тогава…
— Ами, с Лукас се чудехме… — Лейла се усмихна, безгрижно, както се надяваше. — Нали знаеш, двамата с него нямаме за какво толкова да си говорим тук долу. Освен за това как все повече наедрявам и колко трудна е физиотерапията му.
Доктор Джейн кимна.
— И двамата работите наистина здраво.
— Е, как е затворникът? — Лейла разпери ръце. — Знам, че не е моя работа… е, наша работа. Просто сме любопитни. Не попитах пред Куин и Блей, защото те искат да живея в някакъв балон, където нищо не ме тревожи и където в света няма никаква грозота. Просто си помислих, че навярно би могла да ни кажеш, на мен и Лукас, какво става с него сега, когато го преместиха. Оправи ли се от удара?
Доктор Джейн поклати глава.
— Не биваше да казвам нищо.
— Жив ли е все още?
— Няма да отговоря на това. Съжалявам, Лейла. Разбирам любопитството ти, наистина. Ала не мога да го направя.
— Не можеш ли поне да ми кажеш дали е жив?
Доктор Джейн си пое дълбоко дъх.
— Не мога. Съжалявам. А сега, ако ме извиниш, е време да ида да хапна нещо.
Лейла сведе поглед.
— Извинявам се. Не исках да те притискам.
— Няма нищо… И недей да се тревожиш за нищо, грижи се единствено за себе си и тези дечица, окей? — Доктор Джейн я потупа по коляното. — Имаш ли нужда от помощ, за да се върнеш в стаята си?
Лейла поклати глава.
— Не, благодаря ти.
Тя слезе от масата за прегледи, оправи дрехите си, излезе от кабинета и се затътри към стаята си, измъчвана от чувство за вина. Така ставаше, когато направиш лош избор…
Изведнъж коремът я присви толкова остро, че тя спря и се отпусна безсилно до стената. Миг по-късно невидимата лента, която я беше стиснала, изчезна без следа, без дори да я накара да изгуби контрол над пикочния си мехур.
Всичко беше наред.
— Добре ли сте там вътре? — прошепна тя на корема си, галейки го в кръг.
Изпита огромно облекчение, когато едно краче ритна, сякаш за да й отговори.
Доктор Джейн имаше право — трябваше да се съсредоточи върху онова, което правеше — да се храни добре, да спи добре и да се погрижи да не се обърка нищо, което би могла да предотврати.
Пък и за всички щеше да бъде най-добре, ако забравеше за Кор.
В толкова много отношения.
Лейла изруга и продължи напред с обичайната си клатушкаща се стъпка. Защо трябваше отново и отново да води все същия разговор със себе си?
След като остави Рейдж в уличката, Вишъс се дематериализира на предните стъпала на имението, взе от Фриц ключовете от хамъра на Куин и пое надолу по планината. Първо отпусна малко с Гуди Моб, а после наду Тупак. Не запали цигара. Би било невъзпитано.