О, да, той беше истинско злато. Същинско съкровище.
Когато стигна до пътя в основата на възвишението, натисна газта и се понесе към центъра на Колдуел. Двадесет минути по-късно прекоси реката, свърна наляво и пое по тесния път, следващ брега на север.
Стъклената къща на Асейл се издигаше на един полуостров, врязан в Хъдсън, и Ви спря пред вратата на гаража. Докато гасеше фаровете и двигателя, си спомни една друга нощ, когато бе дошъл тук… нощ, изпълнена с хаос, особено след като Рот беше прострелян в гърлото.
Истински кошмар.
Задната врата се отвори и Асейл излезе от модерното си имение, облечен така, сякаш отиваше на вечеря в скъп френски ресторант… с изключение на това, че вратовръзката му се подаваше от един от джобовете.
— Готов ли си за мен? — попита Ви, докато палеше цигара.
— Винаги. Само че ще трябва да паркираш вътре, ако нямаш нищо против.
Като по даден знак, вратата на гаража се вдигна, разкривайки ярко осветената му вътрешност, където имаше черен рейндж роувър и място за хамъра на Куин.
— Дай ми минутка — каза Ви и дръпна отново от цигарата си.
Асейл се засмя.
— Уви, и аз имам своите нужди. Макар и за нещо различно.
И той се обърна, сякаш това бе достатъчно да скрие малката му тайна, която той смръкна първо с едната, а после и с другата ноздра.
Ви се усмихна, докато изпускаше струя дим.
— Демонът ти не те оставя на мира, а?
Асейл прибра шишенцето обратно в джоба на сакото си.
— Не можеш ли да пушиш в колата?
— Взех я назаем. Поне твоят малък проблем не се нуждае от освежител на въздуха.
Асейл си потърка носа, веднъж, два, три пъти… и Ви се намръщи, доловил миризмата във въздуха.
— Тече ти кръв, мой човек.
Асейл извади чудесната си копринена вратовръзка с цвят на пъпеш и я притисна до хобота си. Защото другият вариант бе да си оплеска тузарския костюм.
Вишъс угаси цигарата в подметката на тежкия си ботуш и прибра угарката в джоба на коженото си яке.
— Дай да видя, задник. — Той бутна другия мъж към джипа, отвори челюстта му насила и сграбчи вратовръзката. — Колко често се случва това?
Асейл издаде някакъв нечленоразделен звук и Ви направи физиономия и стисна носа му.
— Все тая. Днес е щастливата ти нощ. Аз съм медик и ще видя какво става там вътре, веднага щом престанеш да се правиш на градинска пръскачка. И млъквай, освен ако не е, за да ми благодариш.
Двамата останаха в студа навън известно време. От време на време, Асейл измърморваше нещо с писклив глас, но Ви не му обръщаше внимание.
— Задръж ето така — каза в един момент. — И не мърдай.
При тези думи той намести пръстите на Асейл там, където бяха неговите допреди малко, след което се пъхна в хамъра и извади швейцарското ножче, което Куин държеше в поставката за чаши отпред. Когато се върна при пациента си, извади мобилния си телефон, запали фенерчето и отмести ръката на Асейл настрани.
Използвайки тъпата страна на най-големия нож, за да ги задържи отворени, той надникна в изстрадалите ноздри.
След малко угаси светлината на телефона, избърса острието в кожения си панталон и го затвори.
— Имаш чудесно перфорирана носна преграда. Проблеми със съня? Някоя от стотиците жени, които чукаш, да ти е казвала, че хъркаш?
— Спя сам. И не спя много.
— Имаш ли проблеми с дишането? Останало ли ти е някакво обоняние?
— Обонянието ми си е добре. И не съм мислил как дишам.
— Е, съветът ми, не че ще го послушаш, е да престанеш да смъркаш. Или ще настъпи момент, когато операцията ще бъде не просто единственият ти шанс, но като нищо може и да няма ефект.
Асейл се взираше невиждащо в гората.
— Не е толкова лесно, нали? — Ви поклати глава. — Хваща те неподготвен, без дори да го усетиш.
Асейл скръсти ръце на гърдите си, смачквайки изцапаната с кръв вратовръзка в юмрука си.
— Ето че се озовах в интересен затвор. Затвор, който сам си построих. Проблемът е, че докато го правех, дори не си давах сметка за решетките, които издигах около себе си. А те се оказаха… забележително издръжливи.
— Колко вземаш? Наистина.
Асейл не отговори веднага. А когато най-сетне го стори, беше очевидно, че забавянето бе в резултат на цял куп сериозни изчисления, които беше направил в главата си.
На това му се казваше сложно уравнение.
Ви подсвирна тихичко.
— Окей, ще бъда откровен с теб. Въпреки че средностатистическият вампир многократно превъзхожда човеците, когато става въпрос за здраве, напълно е възможно да си съсипеш сърцето, ако вземаш твърде много. Или ума си. Най-малкото, ако продължаваш така, ще станеш сериозно параноичен, ако вече не си, и нищо чудно, че не можеш да спиш.