Выбрать главу

Асейл потърка мястото под носа си, а после погледна кръвта, засъхнала върху пръстите му.

— Когато си готов — каза Ви, — ни се обади. Ще искаш да преминеш през детоксикация под медицинско наблюдение, а ние можем да го направим дискретно. И не губи нито моето, нито своето време, като се опитваш да отречеш мащабите на проблема си или да замажеш нещата. Завъдил си си гаден паразит и ако не се разправиш с него, той ще се разправи с теб. Буквално.

— Колко дълго?

— Преди сърцето ти да сдаде багажа и да се събудиш мъртъв?

— Трае детоксикацията?

— Зависи колко добре е проведена. Физическата абстиненция не е опасна за живота, ала от психологичната гадост ще ти се прииска да си мъртъв.

Асейл дълго не каза нищо и тъй като на Ви ужасно му се пушеше, най-сетне се предаде и запали цигара.

— Наясно съм какво е да си пристрастен към нещо. — Той погледна към светещия край на цигарата си. — Слава богу, че сред вампирите няма рак. Така че не те съдя. Знаеш къде да ме намериш, когато си готов.

— Може би наистина започвам да ставам параноичен.

— В смисъл?

— Идвам от къщата на Нааша.

— И?

Асейл поклати глава.

— Имах чувството, че там витае усещането за надвиснала смърт.

— Хелренът й е в лошо здравословно състояние.

— Действително. — Асейл го погледна и сребристите му очи, с цвета на лунна светлина, проблеснаха. — Не бих се учудил обаче, ако някой му помогне по-бързичко да се превърне в прах. Или поне това си мислех по-рано.

— Наследството е силен мотив.

— Така е. — Асейл се отърси, сякаш се отдръпваше от ръба на някаква вътрешна бездна. — Е, искаш ли да си вземеш пистолетите?

Вишъс изпусна струйка дим встрани от другия мъж.

— Затова съм тук.

— Ако обичаш, вкарай колата си вътре, когато си готов. Ще я натоварим в гаража.

Асейл го погледна, но преди да успее да попита каквото и да било, Ви го прекъсна:

— Нося парите, не се притеснявай. А медицинският съвет беше безплатен.

— Такъв благороден вампир си ти, Вишъс.

— Ни най-малко. А сега да се залавяме за работа.

47.

Когато членовете на домакинството на Братството се събраха в трапезарията за Последното хранене, Мери отиде да седне до Мариса.

— Имаш ли нещо против да си поговорим за работа, преди да хапнем?

Мариса остави винената си чаша и кимна със сияйна усмивка.

— Извинявай, че днес си тръгнах по-рано от офиса, ала Бъч ме изведе на среща.

— О, вие го заслужавате! Къде отидохте?

— О, нищо специално. Една пицария в предградията. Той беше прав, предлагат най-страхотната пица с пеперони и лук, която някога съм опитвала. Остана да помогне на Ви да разтовари нещо, а после ще дойде, само заради разговора, също като мен. Толкова беше хубаво да прекараме мъничко време заедно.

— Абсолютно те разбирам. Всъщност, с Рейдж ще излизаме утре вечер. — Мери се прокашля. — Което е свързано с онова, за което искам да говоря с теб. Най-сетне постигнах пробив с Бити.

— Така ли? — Мариса се наведе към Мери и я прегърна за миг. — Знаех си, че можеш да го направиш! Това е прекрасно. Тя трябва да се справи с толкова много.

— Да. — Мери се облегна назад. — Но има нещо, което ми се иска да проверим. Медицински, имам предвид. Не е спешно, просто… тя не е на девет, а на тринадесет години.

Мариса повдигна учудено вежди и промърмори:

— Сигурна ли си?

Мери й разказа всичко, включително за това как майката на Бити я е накарала да излъже за възрастта си, за посещението на гробището и супермаркета.

Мариса се намръщи.

— Завела си я на гроба на майка си?

— Тя искаше да го види. Помоли ме да отидем. Лечението й ще трябва да включва повече от това да седи в един стол и да си говорим. Тя е невероятно интелигентна, но животът, който е водила, е бил така затворен, така пълен с насилие, че ако изобщо има някаква надежда да се справи с траура невредима и да навлезе в света, ще има нужда да се запознае с толкова много нови неща.

— Организираме групови екскурзии с тази цел.

— Тя никога не беше стъпвала в супермаркет. — Когато Мариса потръпна, Мери кимна. — Не беше виждала автоматични врати. Никога не е ходила в центъра на Колдуел. Тогава не ми го каза, но когато снощи с Рейдж я изведохме на сладолед, се оказа, че за първи път влиза в каквото и да било заведение.