— Нямах представа.
— Никой нямаше. — Мери погледна към разкошната десетметрова маса. — С майка й са си мълчали, защото са се страхували. Работата е там, че се притеснявам за здравето й. Когато са я лекували в клиниката на Хавърс заради счупения й крак, са й направили пълни изследвания. Но това е било преди доста време. Ще ми се някой отново да я прегледа и искам да я доведа в клиниката тук, не при Хавърс.
Мариса понечи да възрази, ала Мери вдигна ръка.
— Изслушай ме. Майка й току-що почина там. Мислиш ли, че е добра идея да се върне там толкова скоро? И да, може да изчака месец-два, ала със собствените си очи видя колко е слабичка. Дори ако приемем, че вампирите са недоразвити в сравнение с хората на същата възраст, докато не преминат през преобразяването си, тя си остава смущаващо дребна. Елена има впечатляващ опит с децата на вампирите, доктор Джейн се отнася страхотно с пациентите си и нищо не пречи да доведем Бити в тренировъчния център, да направим нужните изследвания и да я отведем обратно в „Убежището“, щом приключим.
Мариса се заигра с вилицата си.
— Разбирам логиката ти.
— Бихме могли да го направим още утре вечер, ако доктор Джейн разполага с малко време. Ще водим Бити на вечеря.
— Ти и Рейдж?
— То е като излизането на сладолед. Тя наистина харесва Рейдж. — Мери се усмихна. — Каза, че е като голямо дружелюбно куче.
Смръщването на Мариса не вдъхваше доверие. Нито мълчанието й, запълнено от дребните приказки на останалите, докато пристигаха в трапезарията по двойки или на малки групички.
— Мариса, наистина знам какво правя. И най-вече, какво по-добро доказателство, че съм на прав път, от това, че тя най-сетне започна да се отваря. От колко време е при нас?
— Виж, не съм квалифицирана да ти казвам как да си вършиш работата… и предполагам, че именно там е проблемът. Аз съм мениджър, карам влаковете да се движат по разписание. Нямам магистърска степен в областта на социалните дейности… така че бих искала да поговоря с останалите. Ти си наистина добра в работата си и не мога да споря с резултатите, особено в случая с Бити. Но не искам да затънеш прекалено дълбоко… и мъничко се тревожа за това.
— В смисъл? — Мери вдигна ръце. — Признавам, че може би щях да подходя към ситуацията с майка й по различен начин, ако бях знаела…
— Извеждаш едно сираче на по сладолед. Водиш го на гроба на майка си. На вечеря с хелрена ти. Не мислиш ли, че е възможно причините да го правиш да са от личен характер?
— Дай да видя. Хайде де, дай да видя.
Пред имението Рейдж избута Бъч с лакът, така че да погледне какво има в багажника на хамъра. Когато видя съдържанието му, се разсмя тихо.
— Не е зле. — Взе един автоматичен глок и го провери — извади пълнителя, натисна спусъка, прецени тежестта и мерника му. — Колко са?
Ви отвори друго стоманено куфарче.
— Тук има още осем. Общо шестнайсет.
— На каква цена? — поиска да узнае Бъч, когато на свой ред извади друг от пистолетите и го прегледа.
— Десет хиляди. — Ви отвори черен найлонов сак и им показа кутии с муниции. — Нямаше намаление, но няма и номера и не е нужно да се занимаваме с легални човешки канали.
Рейдж кимна.
— Сигурно Фриц вече е попаднал в някакъв списък за наблюдение на властите.
— Какво друго можем да купим от тях? — попита Бъч, докато вадеше трети пистолет, а откъм бързите му ръце долетя звук от отъркване на метал в метал.
— Да не мислиш, че имат каталог или нещо такова? — Ви сви рамене. — Според мен, каквото поискаме.
— Може ли да си поискаме ракетохвъргачки? — попита Рейдж. — Една ракетохвъргачка определено ще ми дойде добре.
Бъч го сръга в ребрата.
— Ако той получи ракетохвъргачка, аз искам топ.
— Вие сте две ненормални копелета, знаете ли го?
Рейдж взе сака с мунициите, а Бъч извади двете куфарчета, така че Ви да може да заключи колата и да запали цигара. Бяха прекосили около половината от калдъръмения двор, когато Ви се поколеба. Олюля се. Поклати глава.
— Какво ти е? — попита Бъч.
— Нищо. — Братът продължи, вземайки каменните стъпала по две наведнъж, и отвори вратата на вестибюла. Завря физиономията си в камерата и измърмори: — Просто съм гладен.
— Не си само ти. — Рейдж си потърка корема. — Имам нужда от храна веднага.
Забележката беше нехайна. Но не и погледът, който си размениха с Бъч. Действителността обаче бе, че дори на братята можеше да им падне кръвната захар и не всичко беше спешен случай. Ако се съдеше по мрачното изражение на ченгето обаче, той щеше да се заеме с въпроса веднага щом двамата с Ви се върнеха в Дупката за през деня.