— Бил. Женен е.
— За какво… моля?
— Виж. — Браянт прокара грижливо поддържаните си нокти по ръба на папката. — Видях те. На един светофар. Беше в неговата кола. Просто не искам да бъдеш наранена.
За първи път в живота си, Джо се облегна назад и наистина го погледна. Интересно, излъчването му доста добре успяваше да изличи някои дребни недостатъци, които й бяха убегнали до този момент: очите му бяха прекалено близко разположени, горната му устна бе лекичко провиснала, носът му имаше малка издутина в края.
— Просто се тревожа за теб — заключи той. — Като по-голям брат.
Джо скръсти ръце на гърдите си. Сега като се замислеше, гласът му имаше мъничко писклив тембър, който беше леко дразнещ.
— Ехо? — каза той. Сякаш бе очаквал точно определена реакция и възнамеряваше да я получи. — Джо, чу ли какво казах?
Определено беше дошъл моментът да продължи напред, реши тя. Да си опресни CV-то. Да го качи в сайтове за търсене на работа. Да направи нещо друго.
Прекарала бе година и половина, вехнейки по този нарцисист, поддържана от случайно намигване тук и нехайна забележка там, скъсвайки се от работа, за да е сигурна, че и професионалният, и личният му живот текат гладко… И в крайна сметка, потискайки либидото си, защото едностранно сексуално напрежение с един задник беше по-безопасно, отколкото да се опита да си намери истински мъж.
— Подавам двуседмично предизвестие.
— Какво?
— Чу ме.
— Ти да не полудя? Напускаш, защото ти казах, че гаджето ти е женено? При положение че вече го знаеш? Сделката беше сключена в този офис. Ти се запозна с нея…
— Няма нищо общо с Бил. С него работим заедно върху една история. — Е, добре де, това беше леко преувеличено. — Просто имам нужда от повече, отколкото ти си в състояние да ми дадеш.
— Това заради изпита за брокер на недвижими имоти ли е? Окей, ако настояваш да се явиш…
— Нищо такова. — Джо си погледна часовника. — Освен това е обяд, така че излизам в почивка.
Прехвърли главния номер на гласова поща, взе си чантата от пода и заобиколи бюрото. Браянт се изпречи на пътя й, сякаш имаше намерение да спори, но тя поклати глава.
— Най-добре да започнеш да си търсиш нова рецепционистка, ако искаш да има време да я обуча.
— Джо, държиш се наистина непрофесионално.
Джо понижи глас:
— Караш ме да лъжа жените, с които излизаш, така че да не открият какъв задник си. Вземам дрехите ти от химическото чистене. Уреждам ти час при фризьора. Колко пъти съм карала колата ти на технически преглед? И най-добре изобщо да не си отварям устата за всички оплаквания от съседите ти заради шума, който вдигаш, момчето, което чисти басейна, проблемите ти с климатика и с унищожителя на насекоми. Всичко това е непрофесионално. Но не се тревожи. Ще си намериш друга глупачка. Мъжете като теб винаги си намират. Просто вече няма да съм аз.
Джо излезе през стъклените врати, под октомврийското слънце навън, прекалено слабо, за да повиши особено температурите, но достатъчно ярко, за да я накара да извади тъмните си очила.
Качи се във фолксвагена, без изобщо да се учудва, че Браянт не я последва — несъмнено вече беше погълнат от поредната криза за срещата си за вечеря. Или пък си проверяваше прическата в личната си тоалетна. Или пък правеше кой знае какво. В едно обаче беше сигурна — то нямаше нищо общо с нея.
Никога не бе имало нищо общо с нея, не и от негова страна. А онова, което беше казал за Бил? То бе самозащитен рефлекс, защото тя бе добър лакей и той не искаше да му се изплъзне.
Ала както му беше казала — щеше да си намери друга. Без съмнение.
Докато се отдалечаваше, Джо погледна кантората за недвижими имоти в огледалото за обратно виждане и си помисли за Бил и Трой. Те бяха свестни мъже, но не бяха нещо, което да привлече наистина вниманието й.
Кога щеше да срещне истински мъж?
Все тая. Трябваше да си намери работа, а да не забравяме и онази история с вампирите.
Извади телефона си и позвъни на Бил.
— Отивам към фермата, ако искаш да се видим.
— Готова ли си да се качваме?
Гласът на Рейдж накара Мери да подскочи върху дивана, изритвайки на пода одеялото, с което бяха завити краката й. Тя седна и се огледа из билярдната, после вдигна очи към Рейдж, който се беше надвесил над нея.
— Заспах. Къде са всички? Състезанието свърши ли?
Рейдж кимна и като седна на малката масичка, закрепи щеката върху показалеца си.
— Бъч победи. Копелето му. Двамата с Ви току-що тръгнаха към Дупката.
Мери се прозя широко и отметна косата си назад. Върху огромния телевизор над камината, чийто звук беше изключен, течеше стар филм със Стивън Сегал, който тъкмо раздаваше юмруци на някаква улица.